АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Големият дефицит означава, че се харчат много повече пари отколкото държавата събира. В период на огромна инфлация, правителството изземва парите от хората и бизнеса, в бюджета има извънредни приходи, но те не са достатъчни, а трябва да вземат допълнителни дългове, за да си изпълнят предизборните си ангажименти.
Най-високото съотношение на държавния дълг към БВП в края на третото тримесечие на 2021 година е било регистрирано в Гърция (200,7%), Италия (155,3%), Португалия (130,5%), Испания (121,8%), Франция (116%), Белгия (111,4%) и Кипър (109,6%), а най-ниското е Естония (19,6%), България (24,2%).
Брутният външен дълг на страната в края на октомври 2021 г. възлиза на 41,411 млрд. евро (63,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП), съобщава БНБ. Това е с 2,068 млрд. евро (5,3 на сто) повече в сравнение с края на октомври 2020 г.
Правителствени заеми са отговорни за над половината от увеличението в размер от 28 трилиона долара, но и частните дългове между нефинансови институции и домакинства са ударили нови висоти. Развитите страни и Китай са взели 90 процента от новия дълг, като са се възползвали от ниските лихви.
През настоящата година не са емитирани облигации на международните капиталови пазари. През декември не се очаква поемане на нов държавен дълг, пише в съобщението на МФ.
Не можем да прогнозираме колко разходи ще бъдат направени през 2021 г. и оттам – да имаме яснота за дефицита. А служебният министър на финансите създаде още повече объркване с изпусната реплика, че залага лимит за емитиране на нов дълг от 12 млрд. лева през 2022 г., макар после да коригира на 10 млрд. лева.
Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към 30 септември 2021 г. възлиза на 41,080 млрд. евро, което е с 3,4% повече в сравнение с края на същия месец на 2020 г. Така той представлява 62,6% от прогнозния БВП на страната, съобщи Българската народна банка (БНБ).
Новият държавен дълг, поет от началото на годината до момента е на стойност 3,9 млрд. лева. Малко коментиран факт обаче е погасяването стари задължения на стойност около 1,1 млрд. лева. Така нетното нарастване на дълга е около 2,8 млрд. лева.
Припомняме, че МФ вече пласира държавни ценни книжа за по 500 млн. лв., на два аукциона, състояли се съответно на 11 и 25 октомври. На предишния аукцион интересът на инвеститорите към българските ценни книжа не беше голям.
Външните задължения на Централната банка са 1874,5 млн. евро (2,9 на сто от БВП). Те се повишават с 1050,2 млн. евро (127,4 на сто) спрямо края на август 2020 г. в резултат на новото разпределение на Специални права на тираж от МВФ