АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Изследването показва, че ако успяваме да забавим Деня на екологичния дълг само с пет дни всяка година, човечеството ще заживее в хармония с природните ресурси до средата на века. Експертите са на мнение, че ако постигнем ограничаване на въглеродните емисии с 50%, това би изместило датата на Деня с цели три месеца назад.
Лимитът на нов държавен дълг се вдига от 7,3 млрд. на около 10 млрд. лева с актуализацията на бюджета. Това съобщи вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев на брифинг след експертния коалиционен съвет, свързан с актуализацията на бюджета.
Брутният външен дълг на страната в края на март 2022 г. възлиза на повече от 41,5 млрд. евро (55,3 на сто от брутния вътрешен продукт - БВП), съобщава Българската народна банка (БНБ).
Падането на дълга е основно в резултат на извършеното погасяване на седемгодишна емисия еврооблигации с падеж 26 март 2022 г. Вътрешните задължения са близо 9,8789 млрд. лева, а външните - над 21,163 млрд. лева.
Това е 88,1 на сто от БВП. Най-нисък дълг като процент от БВП е отчетен в Естония (18,1 на сто), Люксембург (24,4 на сто), България (25,1 на сто), Дания и Швеция (по 36,7 на сто).
Увеличението е най-голямо при Словакия (+1,8 процентни пункта), следвана от Чехия (+1,5 пп), Латвия (+1.3 пп), България (+0,9 пп) и Румъния (+0,6 пп). Най-голям спад регистрира Гърция (-8,3 пп), следвана от Кипър (-5,4 пп), Словения (-5 пп) и Италия (-3,8 пп).
По предварителни данни на НСИ през 2021 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -5 433 млн. лв., или -4.1% от БВП. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -6 389 млн. лв., или -4.8% от БВП.
Основната лихва остава нулева, а лихвата по депозитите се запазва на равнище -0,5 на сто, съобщи банката след днешното заседание на управителния съвет. Други големи централни банки вече повишиха лихвите си заради скока на цените.
Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да продължи да нараства до ниво от 26,4% през 2023 г., 28,0% през 2024 г. и 29,5% към края на 2025 г. Това се прогнозира в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година, изготвена от МФ и одобрена от МС.
В края на януари 2022 г. краткосрочните задължения са 6,7 млрд. евро (16,1 на сто от брутния дълг, 8,9 на сто от БВП) и се увеличават с 945,1 млн. евро (16,4 на сто) спрямо края на януари 2021 г.