АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Швеция, Гърция, България, Кипър, Финландия, Португалия и Нидерландия са държавите с най-добри резултати по отношение на разходите, докато Унгария, Чехия, Малта, Латвия и Естония имат най-висок процент на инвестиции по линия на политиката на сближаване, разпределени за проекти.
Заплатите варират така: България (332 евро), Унгария (442 евро), Румъния (458 евро), Латвия (500 евро), Хърватия (563 евро), Чехия (579 евро), Естония (584 евро) Полша (614 евро), Словакия (623 евро) и Литва (642 евро).
Сред 19-те членки на еврозоната най-голям икономически спад e отчетен в Австрия (понижение с 4,3%), Италия (понижение с 2,0%) и Франция (с 1,3%). Най-добър растеж бе отбелязан в Литва (повишение на БВП с 1,2%) и Латвия (с 1,1%).
Сред държавите-членки на ЕС, държавите с най-голям дял на органична площ през 2019 г. са Австрия (25,3% от общата използвана земеделска площ), Естония (22,3%) и Швеция (20,4%), следвани от Чехия и Италия (и двете 15,2 %), Латвия (14,8%) и Финландия (13,5%).
Цените на жилищата са се увеличили в 23 държави-членки и са намалели в четири, като най-високи са били повишенията в Естония (+ 105,1%), Унгария (+ 92,2%), Люксембург (+ 90,5%), Латвия (+ 83,6%) и Австрия (+ 81,3% ). Намаления се наблюдават в Гърция (-31,0%), Италия (-15,5%), Кипър (-7,7%) и Испания (-4,5%).
Във ВВВУ през 2020 г. са стартирали обществени поръчки за възстановяване на сградния фонд и за новата учебна година ще имат на разположение нова база. Очаква се през септември да влязат първите цивилни студенти за гражданска авиация и за авиационен мениджмънт в новия факултет.
С повече от половината енергия от възобновяеми източници в своето брутно крайно потребление на енергия, Швеция (56,4%) е имала най-високия дял сред държавите-членки на ЕС през 2019 г., пред Финландия (43,1%), Латвия (41,0%), Дания (37,2%) и Австрия (33,6%).
Хърватия получи 510 млн. евро, Кипър — 250 млн. евро, Гърция — 2 млрд. евро, Италия — 6,5 млрд. евро, Латвия — 120 млн. евро, Литва — 300 млн. евро, Малта — 120 млн. евро, Словения — 200 млн. евро, а Испания — допълнителни 4 млрд. евро, съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.
Сред държавите-членки, за които са налични прогнози за 2019 г., разходите за социални помощи като процент от БВП са най-високи във Франция (31% от БВП), Дания (30%) и Германия (29%), докато най-ниски са в Малта и Латвия (и двете 15%), както и в Литва, България и Унгария (всички 16%).
За първи път, страната ни влиза в категорията много висока степен на развитие на електронното управление, заедно със страните от европейската регионална група Чехия, Словакия, Латвия, Хърватия, Унгария и Румъния.