АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В Китайския народен университет се проведе заседание за анализ на месечните икономически данни, част от „Китайския макроикономически форум". Икономическите данни от януари до април тази година показват, че китайската макроикономика оперира стабилно на средно и високо ниво, но трябва да се обърне внимание на несигурните фактори от външното търсене.
Борисов и Драги обсъдиха готовността на България за членство в еврозоната, като по време на срещата бяха отбелязани добрите макроикономически, фискални и финансови показатели на страната. Отбелязано беше и отличното сътрудничество между ЕЦБ и Министерството на финансите и БНБ.
Търсенето на дестинацията като място за лятна почивка е с показатели близки до тези от 2017 г. и по резултатите от ранните записвания, България е сред най-популярните дестинации за лятна почивка сред руските туристи.
Страната мина едно ниво нагоре в класацията по макроикономически дисбаланси, вече сме в една група с Ирландия, Германия, Холандия, Швеция, Испания, Португалия и Франция.
През 2017 г. по данни на НОИ реалният среден осигурителен доход в „Производство на пиво и малц“ е 1452 лв., т.е. с 40 % по-висок от средната за България заплата (1037 лв.) и дори е по-голям от средния за София доход (1427 лева), въпреки че пивоварните се намират в области с различни икономически и социални показатели.
Изминалата 2017 г. се характеризира като година на бавен, но стабилен възход на имотния пазар в България, все по-ниски нива на лихвените проценти и по-висока стабилност на макроикономическите показатели в страната.
Той става BBB-минус от BB-плюс, причини за това решение е подобряване на макроикономическите показатели на страната, ръст на износа и на спестяванията на населението, публичните финанси на България се управляват разумно.
Правителството одобри доклад от министъра на финансите с информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2017 г.
ЕП предлага въвеждането на референтни показатели за намаляване на енергийните разходи за 2030 и 2040 г., както и измерими показатели за напредък, за да се оцени как новите сгради допринасят към целите на ЕС за енергийна ефективност.
Националният статистически институт публикува данни за ключовите показатели за България към 6 октомври 2017 година.