АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
България е член на ЕС вече 15 години и, въпреки това, не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, вкл. тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на Еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии.
През финансовата 2022/23 година (FY23), JYSK България постигна EBIT резултат (известен още като ППЛД - печалба преди лихви и данъци) от 30,2 млн. лева и увеличи оборота си с 19,1%, на 601,3 млн. лева.
Международната организация, чиято централа е в Париж, прогнозира, че световният брутен вътрешен продукт (БВП) ще нарасне до 3 на сто през 2025 г., тъй като се очаква доходите да се повишат, а водещите лихви "вероятно да се понижат".
ЕК ще финансира със 141 млн. евро за подобряване на обмена и обработката на данни между граничните пунктове в България, Хърватия, Гърция, Литва и Унгария за електронно оборудване за наблюдение на граничните пунктове в България, Латвия и Литва, и за разполагане на мобилна техника за наблюдение в България, Литва и Гърция.
В Естония (+211 на сто), Унгария (+180 на сто), Литва (+152 на сто), Латвия (+144 на сто), Чехия (+122 на сто), Люксембург и Австрия (+120 на сто за всяка). Намаление на жилищните цени са отчетени в Гърция* (-14 на сто), Италия (-8 на сто) и Кипър (-3 на сто).
В България е отчетен най-голям спад на промишленото производство през юли 2023 г. спрямо същия месец на миналата година (-11,5 на сто на годишна основа) сред всички страни в Евросъюза, за които са налични данни. Следват Естония (-9,5 на сто) и Латвия (-8,6 на сто).
Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши трите си водещи лихви с по 0,25 процентни пункта (25 базисни пункта), съобщава институцията на страницата си. Това е десето поредно повишение на основните лихвени проценти на ЕЦБ.
Най-голям спад на месечна база има в Унгария (-5,6 на сто), Словения (-2,5 на сто) и Литва (-2,3 на сто). В страните, за които има данни, най-голям ръст на индикатора се отчита в Полша (4,6 на сто), Латвия (3,3 на сто) и Румъния с 0,7 на сто.
През първото тримесечие на 2023 г. Евростат отчита намаление на емисиите в почти всички страни в ЕС. Изключение правят Ирландия, където е регистриран ръст на емисиите от 9,1%, Латвия с ръст от 7,5%, Словакия с 1,9%, Дания с 1,7%, Швеция с 1,6% и Финландия с 0,3%.
На тримесечна база най-голям ръст е отчетен в Ирландия (3,3 на сто), Литва (2,8 на сто) и Словения (1,4 на сто), а най-значително е понижението в Полша (-3,7 на сто), Швеция (-1,5 на сто) в Латвия.