АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През 2022 година размерът на необслужваните кредити и аванси намаля, както и делът им в общите кредити и аванси, за което допринесоха операциите на банките по отписвания и продажби на необслужвани кредити и нарастването на обема на кредитния портфейл.
Междувременно цените на потребителските стоки растат с 12,7 на сто, на капиталовите - с 4,2 на сто, а на междинните - с 3,5 на сто.
Потребителските цени в най-голямата икономика в Европа през февруари все още са с 8,7 на сто по-високи в сравнение със същия месец на миналата година, отбелязва ДПА.
”Със сигурност вдигането на лихвения процент на ипотечните кредити би оказал някакво влияние, но не такова, че да постигнем някакви сериозни драми на пазара, като спад на цената от порядъка на 20%. Това е някакъв абсолютен мираж“, каза имотен експерт.
Промяната в потребителските навици след пандемията и последвалият икономически спад са основната причина за тревога. Като непосредствено предизвикателство повече от половината от анкетираните посочват свитите разходи на клиентите (57%) и инфлацията (54%), а близо три четвърти се притесняват за бъдещите печалби.
През януари средният лихвен процент по кредитите на бизнеса в размер до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0,11 пр. п. до 3,35 на сто, а по тези над 1 млн. евро – с 0,55 пр. п. до 3,61 на сто.
Това представлява ръст от 19.6% спрямо последното тримесечие на предходната 2021 година. Само за последните три месеца на 2022 година, вземанията на дружествата специализирани в кредитиране, нарастват със 132 млн. лева или 3.1% спрямо третото тримесечие.
Нарастване на депозитите с 8,2 процента и на кредитите с 14,8 процента на домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) в края на януари спрямо същия период 2022 г. отчитат от БНБ в парична статистика за януари тази година, съобщава институцията.
"Необходимо е повишаването на лихвените проценти да продължи, за да бъде ограничена инфлацията" се отбелязма в протоколите от заседанието от 31 януари и 1 февруари. На него УФР увеличи водещите си лихви до диапазона 4,50-4,75%.
Когато Хърватия влезе в еврозоната през лятото, повишиха ѝ кредитния рейтинг с една или с две стъпки. Това намали с 1 % лихвите по държавния дълг и доведе до спестявания. За България това биха били спестявания, с оглед на взиманите държавни дългове, от около 200-250 млн.лв.на година“, обясни Пеканов.