АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Печалбата им за полугодието е 1,7 млрд. лв., което е с 672 млн. лв., или с 66% повече спрямо първите шест месеца на миналата година. Основната причина за това е нарастването на доходите на банките от лихви и такси.
От началото на 2023 г. основният лихвен процент продължава да расте всеки месец. От първи януари той стана 1,42 на сто, през февруари се покачи до 1,82 на сто, през март беше 2,17 на сто, през април - 2,47 на сто, през май - 2,77 на сто, през юни - 2,96 на сто, през юли - 3,12 на сто.
През изминалата седмица ЕЦБ публикува резултатите си от редовното си проучване за дейността на банките. То се провежда сред 158 банки в страните от еврозоната, като въпросите целят да извлекат информация за погледа на банките върху търсенето на заеми и динамиката на техните стандарти за кредитиране – както вътрешните такива, според които те решават дали да отпуснат даден заем, така и формалните изисквания към клиентите им.
През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави до един процент (спрямо 3,4 процента през 2022 г.), което ще се определя най-вече от преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката.
Статистиката за нефинансовите предприятия показва, че през юни средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0,23 пр. п. до 4 процента, а по тези над 1 млн. евро се запазва на ниво от 4,01 процента.
Активите на банковата система през първото тримесечие на 2023 г. нараснаха с 5.2 млрд. лв. (3.4%) и в края на март възлязоха на 160.6 млрд. лв. Спрямо края на декември 2022 г. се увеличиха балансовите кредити и аванси, както и размерът на позицията „пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“, докато дълговите ценни книжа намаляха.
Съвкупните резерви от злато на централните банки по света намаляват с 27 тона през май, става ясно от данни на Световния съвет по златото. Спадът е доста по-малък от отчетния през април, когато банките продадоха нетните 69 тона от благородния метал.
Предвижда се намален спрямо предходния й вариант максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2023, в общ размер до 7,5 млрд. лв., включително поетият нов държавен дълг от 2,9 млрд. лв. за изплащане на стар дълг. Държавният дълг като процент от БВП остава 22%.
Балансовият собствен капитал на банковата система в края на май възлиза на 17,9 млрд. лв. и спрямо края на април се увеличава с 244 млн. лв. (1,4 процента) с приноса на месечния растеж на печалбата, се отбелязва в анализа.
Най-големият процент онлайн купувачи е в Североизточен район на България – 38.4%, следван от Югозападен, Южен централен, Северозападен, Северен централен и Югоизточен район.