АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на септември 2022 г. са общо 5,177 млрд. лв. (3,3 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП), съобщава Българската народна банка.
Сред тенденциите, които се очертават, е и тази, че нвестиционната структура е продължила да се оптимизира. През 2021 г. 80% от ПЧИ били насочени към лизинг и бизнес услуги, търговия на едро и дребно, производство, финанси, транспорт и други области.
Интерконекторът възлиза на 253 млн. евро, които са обезпечени със средства на акционерите БЕХ и IGI Poseidon, 109,9 млн. евро под формата на дългосрочен заем от ЕИБ, безвъзмездно финансиране в размер на 45 млн. евро по линия на ЕЕПВ и 39 млн. евро, отпуснати по ОПИК 2014-2020.
Средствата могат да бъдат осигурени чрез привличане на различни финансови инструменти и средства по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Стратегията дава възможност за финансиране от много различни източници, което представлява допълнителна възможност за изпълнение на проектите.
НПВУ предвижда по проектите от „Иновативна България“ да се инвестират 5,8 млрд. лв. или 28% от общите средства. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) на ЕС ще осигури 3,4 млрд. лева, още 300 млн. лв. ще бъдат осигурени чрез друго публично финансиране, като се очаква да се привлекат и 2,1 млрд. лева частни инвестиции.
Сред планираните инвестиции е изграждане и модернизация на жп участъци по коридора Ориент/Източно Средиземноморие, вкл. жп връзка между България и Северна Македония, както и модернизация на жп линия София-Перник-Радомир. Предвидено е и финансиране за изграждането на АМ Русе - Велико Търново.
Националната конференция „Устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ“ постави на фокус риска за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост.
В средата на октомври двамата вицепремиери планират обща среща в Брюксел, на която ще представят заедно проект за финансиране на следващата фаза от Fast Danube и Дунав мост 3.
Различните финансови институции дават възможност за финансиране на такъв тип проекти, но остава един основен проблем - необходим е работещ парламент, който да приема закони и да облекчи режима, за да бъде усокорен процесът по енергийна трансформация.
Газопроводът ще позволи преноса на 5,7 милиарда кубични метра газ към Полша и 4,7 милиарда кубични метра към Словакия, отбеляза Пьотър Мюлер. Според ЕК проектът е получил европейско финансиране в размер на над 100 милиона евро (40 на сто от инвестиционните разходи).