АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-голямо годишно повишение на продажбите на дребно има в Словения (+41,1 на сто), Франция (+22,7 на сто) и Полша (+14,5 на сто), а най-голям спад - в Латвия (-3,6 на сто), Германия (-2,8 на сто) и Финландия (-1,9 на сто).
Най-силно месечно покачване на цените на производителите през август е отчетено в България (+4,2 на сто), Дания (+3,1 на сто) и Латвия (+2,6 на сто), а спад има само в Ирландия.
Това са Португалия, Испания, Дания, Гърция, Люксембург, Австрия, Словакия, Италия, Латвия, Германия, Франция и Белгия. Във всяка страна бе обявена сумата, която се отпуска на съответната държава по "Следващо поколение ЕС" (NextGenerationEU) - историческия инструмент за възстановяване на блока.
Сред страните членки показателят е с най-голям растеж в Унгария (1,1 на сто), Испания (1 на сто), Кипър и Литва (по 0,8 на сто), а с най-значително понижение - в Латвия (минус 3,9 на сто), Гърция (минус 1,7 на сто) и Словакия (минус 1,1 на сто).
Апартаментите са най-често срещаният тип за живеене в 14 държави-членки, особено в Латвия (където 66% от хората живеят в апартаменти), Испания (65%) и Естония (61%). Държавите-членки с най-малък дял от населението си, живеещи в апартаменти, са Ирландия (8%) и Холандия (21%).
В противоположния край на скалата жените представляват едва около една четвърт от мениджърите в Хърватия (24%), Холандия (26%) и Кипър (27%), показват данните на Евростат.
Швеция, Гърция, България, Кипър, Финландия, Португалия и Нидерландия са държавите с най-добри резултати по отношение на разходите, докато Унгария, Чехия, Малта, Латвия и Естония имат най-висок процент на инвестиции по линия на политиката на сближаване, разпределени за проекти.
Заплатите варират така: България (332 евро), Унгария (442 евро), Румъния (458 евро), Латвия (500 евро), Хърватия (563 евро), Чехия (579 евро), Естония (584 евро) Полша (614 евро), Словакия (623 евро) и Литва (642 евро).
Сред 19-те членки на еврозоната най-голям икономически спад e отчетен в Австрия (понижение с 4,3%), Италия (понижение с 2,0%) и Франция (с 1,3%). Най-добър растеж бе отбелязан в Литва (повишение на БВП с 1,2%) и Латвия (с 1,1%).
Сред държавите-членки на ЕС, държавите с най-голям дял на органична площ през 2019 г. са Австрия (25,3% от общата използвана земеделска площ), Естония (22,3%) и Швеция (20,4%), следвани от Чехия и Италия (и двете 15,2 %), Латвия (14,8%) и Финландия (13,5%).