АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Таванът влиза в сила от януари и предвижда домакинствата да плащат до 0,40 евро за киловатчас електроенергия и до 1,45 евро за кубически метър газ. Те все пак ще трябва да плащат по пазарни цени, ако използват повече от 1200 куб. метра газ или 2900 киловатчаса ток месечно.
Данните показват , че съотношението „данък/приходи“ е средно 0.34% за 2020 г. и 0.37% за предходната година. С други думи, държавата прибира между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми.
По силата на новия закон домакинствата и малките бизнеси ще плащат от ноември еквивалента на максимум 24 евроцента на киловатчас електричество и 12 цента на киловатчас природен газ. Разликата между пазарната и регулираната цена ще бъде възстановена на доставчиците от държавата. За целта са предвидени над 4 милиарда евро.
Германското правителство обмисля да оттегли плановете си за налагане на допълнителна такса върху цената на газа, която потребителите да плащат, заради нарастващи критики, че парите ще отидат в ръцете на високопечеливши енергийни компании.
Пенсионерите, които получават до 2500 злоти (529 евро) на месец, не плащат никакъв данък, а допълнителните данъчни промени, въведени на 1 юли за намаляване на данъка върху личните доходи от 17 на 12 процента, са в подкрепа на още една група пенсионери.
В същото време средният размер на задълженията нараства, главно поради поевтиняването на парите. Към края на юни 2022 г. той е около 1000 лева при 995 в началото на годината. През 2020 г. средният размер е 792 лв., а през 2019 година – 767 лв.
Увеличението им в страната е в синхрон с европейската тенденция. Общо предимство от използването им е по-чист въздух в градовете, по-малко шум и намаляване на емисиите в подкрепа на общата борба с климатичните промени.
Инерцията, която дигиталните платежни услуги получиха по време на ограниченията заради пандемията, ще се запази. Така потребителите ще продължат да плащат все по-рядко с кеш или с кредитна карта. Вместо това, все по-често ще предпочитат плащането със смартфон, чрез инсталиран в него мобилен портфейл.
52% от българите споделят, че плащат все по-малко в брой в сравнение с две години по-рано, а за 41% именно кризата с Covid-19 e причина за трайната промяна в платежните им навици. Допълнителен фактор е по-високи разходите на потребителите (за 45%) в края на 2021 г. и началото на 2022 г., когато инфлацията бележи нови пикове.
През май 2022 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 181.5 хил., Гърция - 162.9 хил., Румъния - 87.4 хил., Сърбия - 64.7 хил., Германия - 39.2 хил., Република Северна Македония - 33.8 хил., Италия - 29.2 хил., Австрия - 24.5 хил., Испания - 20.3 хил., Франция - 14.5 хиляди.