АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Водещите икономически центрове са магнит за работна сила и след пандемията. Това е следствие от наличието на работни места, които предлагат по-високо заплащане и по-добра възможност за реализация.
Анализът и разработеният индекс съпоставят професионалното обучение по сектори и разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Измерването както на национално, така и на регионално ниво показва в конкретика къде подготовката на кадри среща търсенето и възможностите за реализация.
Оказва се, че част от боновите книжки могат да донесат на своите собственици сума, която дори надхвърля минималната заплата у нас.
Профилът на българския пазаруващ е подчертано женски (62% жени към 38% мъже), но решенията какво и къде да се пазарува остават приоритет на мъжете (57%).
При 5 страни от ЕС търговията с основните им партньори в рамките на Евросъюза е представлявала между 40 и 50 на сто от вътрешнообщностния им износ - България (50 на сто), Литва (48 на сто), Швеция (47 на сто), Унгария (46 на сто) и Гърция (45 на сто).
С обща оценка 3,4 българската пенсионна система се нарежда в средата на световната класация. Въпреки това, заедно с балтийските държави, тя е една от най-добрите в региона.
Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2021 г. е в община Челопеч (2 930 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 431 лв.), следвана от община Пирдоп (2 205 лв.) и Столична община (2 144 лв.).
Един от най-мащабните и интересни проекти, който се изпълнява по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г. Той включва и изграждането на най-дългия, двутръбен жп тунел на Балканския полуостров, както и множество други съоръжения.
БНБ обявява, считано от 1 април 2023 г., основен лихвен процент (проста годишна лихва) в размер на 2,47 на сто. От първи март основния лихвен процент е 2,17 на сто, през февруари той беше 1,82 на сто, а през януари - 1,42 на сто.
През 2021 г. УС на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1,0 на сто от 1 октомври 2022 г. и на 1,5 на сто от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе увеличено допълнително на 2,0 на сто в сила от 1 октомври 2023 г.