АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Депозитът ще помогне на Турция да укрепи позициите на собствената си валута - лирата, допълнително отслабена от катастрофалното земетресение преди месец, посочва Асошиейтед прес. Преди година един долар се разменяше за 14,26 лири, а сега вече за 18,90 лири.
Освен България, Франция, Хърватия, Чехия, Финландия, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия и Словения също са се съгласили да "подкрепят нови" ядрени проекти, базирани "на иновативни технологии", както и на вече внедрени такива.
Освен България, Франция, Хърватия, Чехия, Финландия, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия и Словения също са се съгласили да "подкрепят нови" ядрени проекти, базирани "на иновативни технологии", както и на вече внедрени такива.
Руски политици, банки и компании, свързани с ключови отрасли, но също и министри, бизнесмени и военни попадат в санкционния списък на САЩ срещу Русия. Вашингтон налага санкциите съгласувано със съюзниците си от Г-7, предаде Франс прес.
Идва ли повратният момент за ръста лихвите на централните банки на водещите световни икономики? Това е въпросът, който мнозина от пазарните участници - инвеститори, икономисти, анализатори, започнаха да си задават след поредицата лихвени решения от последните дни на януари и първите на настоящия месец.
Технологичните акции и криптовалутите са сред рисковите активи, покачили сериозно стойността си, докато централните банки помпаха "кеш" в икономиката, за да се борят с твърде ниската инфлация.
В края на декември 2022 г. активите на банковата система достигат 155,4 млрд. лв., като през четвъртото тримесечие на годината отбелязват растеж с 6,5 млрд. лв. (4,4 на сто). Увеличават се паричните салда в централни банки, дълговите ценни книжа и кредитите и авансите.
В периода юли-септември м.г. увеличение се наблюдава и при най-ликвидната балансова позиция "пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане", както и при дълговите ценни книжа. Привлечените депозити в банковата система отбелязват по-високо тримесечно нарастване спрямо предходните две тримесечия на миналата година.
Водещите централни банки от двете страни на Атлантика повишиха водещите си лихви в пореден опит да овладеят инфлацията, но и с риск да приближат икономиките към рецесия.
Прогнозата обаче е обект на голяма несигурност, предимно заради опасения за глобалното икономическо развитие, мерките за ограничаване на КОВИД-19 Китай и продължаващото геополитическо напрежение, посочват експертите на базирания във Виена алианс.