АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Една от темите, върху които банките имаме все по-голям фокус, е тази за устойчивите финанси и прехода към зелената икономика. В тази връзка голяма част от банките в България активно работят по предлагане на продукти и услуги, подкрепящи зеления преход и устойчивия начин за правене на бизнес.
Резултатите от проучването ще подпомогнат компетентните органи от българската администрация да идентифицират проблеми в процеса по преминаването от едната към другата валута от гледна точка на компаниите. Ще бъдат отчетени и очакваните ползи за предприятията от приемането на еврото.
По този начин се разрешава страната ни да освободи от ДДС данъчно задължените лица с годишен оборот до равностойността в национална валута на 51 130 евро по обменния курс в деня на присъединяването.
Камарата на строителите в България (КСБ) връчи отличията на най-добрите компании в сектора за 2021 г. Това стана на церемония по повод Деня на строителя, на която КСБ отбеляза и 15 години от създаването си.
В документа са посочени основните стъпки при преминаване от лева към еврото - при какъв курс ще се случи това, как ще бъдат закръглявани пенсии и заплати, колко време ще може да се употребяват и двете валути, как ще се отрази това на бизнеса.
Както показват данните на Държавния институт за статистика, храната е поскъпнала с 20 на сто спрямо месец септември 2021 г., а много граждани се опасяват, че с въвеждането на еврото нещата ще се влошат.
Какви символи ще има върху хърватските евромонети? Ще имаме четири мотива с още един, който ще стои на заден фон. На монетата от 2 евро ще бъде изобразена картата на Хърватия, а на тази от 1 евро - дивото животно златка (Mаrtes), което на хърватски е "куна".
От 1 януари Хърватия ще стане член на еврозоната, което означава, че "дотогава трябва да завършим всички логистични дейности и подготовка за замяната на хърватската куна с еврото, което включва сеченето на монети, както и закупуването на банкноти от Хърватската народна банка в съгласие с централните банки на други държави-членки на ЕС".
Бордът променя по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния борд централната банка у нас не е независима, рефинансира безконтролно и необезпечено търговските банки, финансира директно и бюджетните дефицит на държавата.
Въпреки че Орбан сложи таван на цените на горивата и някои основни храни, инфлацията достигна най-високи стойности от 20 години, при 11,7 на сто на годишна база през юни. Това накара централната банка да предприеме най-резките марки за затягане на курса от падането на комунизма насам.