АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Въздействието на кризата далеч не е равномерно в различните части на страната. Индустриалните центрове преминават най-вече през моментен шок, от който се възстановяват бързо след отпадането на най-строгите ограничителни мерки и подновяването на международната търговия през лятото и есента на 2020 г.
Ръстът му през 2020 г. е 15%, а според прогнозните данни за 2021 г. ще надхвърли 20.2%, което прави софтуерният бранш един от най-бързо растящите в България независимо от световната пандемична криза в глобален мащаб. В същото време до 2025 г. браншът ще се нуждае от нови над 32 000 работни места.
Общо близо 50 000 души работят в сферата. Ръстът на софтуерния сектор през 2020 г. в страната е 15 на сто, а според прогнозните данни за 2021 г. ще надхвърли 20,2 на сто, което прави софтуерния бранш един от най-бързо растящите в България независимо от световната пандемична криза в глобален мащаб.
Като краткосрочна мярка за компенсиране на енергията за нуждите на публичните услуги, предоставяни от общините, се обсъжда предоставянето на допълнителна компенсация до месец юли тази година.
През 2020 г. столицата продължава да генерира почти половината от общия БВП на страната – 51,3 милиарда лева, следвана от Пловдив (9,7 милиарда лева) и Варна (7,4 милиарда лева), а най-малките областни икономики остават Видин и Силистра, съответно с 726 и 892 милиона лева.
Това е вторият Фонд на ЕС за МСП, който е предназначен за подкрепа на МСП в процеса на възстановяване от кризата във връзка с COVID-19 и екологичния и цифровия преход през следващите три години (2022 – 2024 г.).
Статистиката показва, че бавно, но сигурно авиацията, а и целият туристически бранш, се възстановява. „Фрапорт България“ очаква по-добър летен сезон през 2022 г. на база предварителните заявки на авиокомпаниите. Той обаче прогнозира пълно възстановяване на сектора до нивата от 2019 г. едва към 2024-2025 г.
Средствата са предназначени за микро-, малките и средните предприятия от сектора на хотелиерството и ресторантьорството, които са сред най-засегнатите от COVID-кризата.
Краткият преглед на изменението на основните показатели на отделните отрасли в хода на кризата затвърждава извода, че влиянието ѝ върху българската икономика далеч не е равномерно, а възстановяването не върви с равномерен темп.
През четвъртото тримесечие на 2021 г. очакваме инфлацията да продължи да се повишава, след което растежът на ХИПЦ да се забави в началото на 2022 г. в съответствие с техническите допускания за послабо поскъпване на годишна база на храните и на петролните продукти на международните пазари.