АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Според първите резултати от предварителните данни на различни агенции на балотаж отиват в кандидат-кметовете на София, Пловдив, Варна, Благоевград, В. Търново,с победи още на първият тур са досегашните кметове на Бургас и Стара Загора.
Русия използва опита от експлоатацията на плаващата АЕЦ в проектите за реакторите за атомните ледоразбивачи от най-новата серия 22220. В момента на вода по Северния морски път са спуснати три атомни кораба.
Освен в Пловдив, във Варна по-рано тази година беше създадена дълбокотехнологична иновационна долина. Предстои и изпълнението на проекта за водородна долина в Стара Загора. България се определя за момента като "възникващ иноватор" на картата на Европа.
Корабите ще спират в Бургас, Варна или Несебър, и след това ще отиват до Констанца в Румъния. Обмислят се още маршрути до Батуми в Грузия и до турски пристанища на Черно море. Компаниите вече са направили програми за 2024 и 2025 г., в които няма да бъде включена България заради продължаващата война в Украйна.
Тиендзин е най-голямото круизно пристанище в северен Китай. Основното пристанище за международни круизи в града е приело над 880 международни круизни кораба и е обслужило повече от 4,26 милиона входящи и изходящи пътници.
Летище Варна ще обслужва полети до 13 дестинации през зимния сезон. Това обяви Радостина Златева, експерт „Развитие на въздушния трафик“ във „Фрапорт България“, концесионер на летищата във Варна и Бургас. Четири пъти в седмицата полети между Варна и Виена ще правят „Австрийските авиолинии“.
На първо място от години са туристите от Румъния. След това се нарежда Полша. Ръстът на полските туристи е 34% спрямо 2022 г., те заемат 8% дял от всички гости и остават за най-дълъг престой - средно 6.87 дни.
Четири пъти в седмицата полети между Варна и Виена ще правят „Австрийските авиолинии“. Авиокомпанията работи целогодишно на летището и предоставя своите връзки с останалите градове по света, до които оперира.
Другите основни туристически пазари в региона са румънският (с 22% повече туристи спрямо 2022 г.) и българският - с ръст от 6,71%.
През 2023 г. най-много средства получават именно големите общини – Столична (23,11 млн. лв.), Кърджали (6,43 млн. лв.), Габрово (6,27 млн. лв.), Стара Загора (5,84 млн. лв.) и Варна (5,73 млн. лв.). В другия край са слабонаселени общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хил. лв.), Кричим, Копривщица и Антон (по 260 хил. лв.). Общо 106 общини получават под 1 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи за 2023 г.