АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
От сбъркани предвиждания за неизбежна рецесия до грешни оценки за падащите цени и причините зад скока им преди това. Отиващата си 2023-а беше година на икономическите заблуди, заключава в обзорен материал Тобиас Бърнс за американското издание "Хил". Следва кратък списък на най-неточните прогнози за икономиката през 2023 година.
На първо място това е цифровизацията и различните форми на изкуствен интелект, следват секторите на свободното време, на образованието като самостоятелно обособена сфера и в областта на медицинските изделия и апарати.
Сред икономическите дейности с най-голям брой заети на възраст 15 и повече навършени години през второто тримесечие на 2023 г. са „Преработваща промишленост“ (540.5 хил.), „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (482.2 хил.), „Строителство“ (240.6 хил.) и други.
Схемата на търговия и стимулиране на инвестициите (TIPF) е необвързващо споразумение, което призовава за засилване на икономическите връзки и улесняване на взаимния обмен. Южна Корея има подобни споразумения с осем държави, сред които са ОАЕ, Унгария и Доминиканската република.
Обемът на двустранната търговия е нараснал 3 пъти през последните пет-шест години. „Редовният диалог между лидерите на двете страни продължава. Успоредно с това се осъществяват редовни контакти на ниво на икономическите ни министерства“, подчерта руският генерален консул пред АА.
През Q3 на 2023 г. СРЗ месечна e 2 000 лв. и нараства спрямо Q2 на 2023 г. с 2.2%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Държавно управление“1 - с 13.4%, „Образование“1 - с 12.2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7.5%.
През третото тримесечие на годината средната месечна работна заплата e 2000 лв. и нараства спрямо второто тримесечие с 2,2 процента, отчитат от НСИ. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Държавно управление" - с 13,4 процента, "Образование" - с 12,2 процента и "Селско, горско и рибно стопанство" - със 7,5 процента.
Дефинираните от ИПИ общо 16 широки икономически центъра в България обхващат 132 общини, в които живеят 4,8 млн. души (73,6% от населението на страната) и работят близо 2 млн. души (77,8% от всички заети на възраст 15–64 години в страната).
На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.
През 2023 г. икономическите дейности, в които са регистрирани най-много трудови злополуки, са „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (97), „Сухопътен транспорт“ (87) и „Държавно управление“ (80).