АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Франция отдавна е изпреварила Германия, Италия, Испания и други страни, превръщайки се в най-големия пазар за хранителни стоки в ЕС по приходи от супермаркети, според компанията за проучвания "ИБИСУърлд" (IBISWorld).
Швейцария е една от най-богатите страни не само в Европа, но и в света, тъй като нейният БВП на човек от населението е четвъртият най-висок в света.
FenImprese в Италия е работодателска организация с над 20 000 членове. Паскуале Лаказела, италиански предприемач, беше избран за национален президент и получи поздравления и от българския посланик в Италия Тодор Стоянов.
Долната камара на парламента на Швейцария (т. нар. Национален съвет) отхвърли предложението за забрана на вноса на гъши дроб, френският деликатес, за чието производство принудително се хранят гъски или патици, така че черният им дроб да се уголеми прекомерно, предаде ДПА.
Сред първите, преместили активите си съответно от Швейцария и Кипър в Русия, са "торовият" милиардер Андрей Гуриев и стоманеният магнат Виктор Рашников. По същия път поемат и мнозина други, като например милиардера Игор Алтушкин.
Гърция е третият по големина производител на зехтин в света след Италия и Испания. В страната се отглеждат над 132 млн. маслинови дървета, от които в нормална година се добиват около 300 хиляди тона зехтин.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари-юни 2023 г. са от Нидерландия (508.9 млн. евро), Австрия (231.5 млн. евро) и Белгия (203 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Италия (73.7 млн. евро) и Румъния (44.4 млн. евро).
Ирански активи, замразени в Южна Корея, бяха прехвърлени в централната банка на Швейцария миналата седмица за превалутиране и прехвърляне към Иран, съобщиха южнокорейските медии в понеделник, цитирани от Ройтерс.
Германия е била водещ производител на сладолед през миналата година сред държавите от ЕС (620 млн. литра сладолед). Следват Франция (591 млн. литра сладолед) и Италия (571 млн. литра сладолед).
Изненадващото решение на правителството да въведе данък от 40 на сто върху "сръхпечалбите", генерирани от банките заради високите лихви, доведе до срив на ценните книжа във финансовия сектор на борсата.