АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Темпът на потребителските цени в еврозоната отново поема във възходяща посока след седем последователни месеца на намаление. През ноември инфлацията в еврозоната отслабна до минимум от август 2021 г.
Политиците и Хърватската централна банка определят като успешна първата година на страната в еврозоната.
"Еврозоната ще изиграе изключително положителна роля за капиталовия пазар и не само за него, но и за инвестициите въобще, тъй като ще премахне валутния риск. Липсата на валутен риск и стабилна политическа обстановка означават завръщане на чуждестранни инвеститори в България, което би бил добър индикатор за българската икономика и капиталовия пазар", каза изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов.
С него се цели обезпечаването на правната интеграция на БНБ в Евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни. Евросистемата се състои от Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото.
Почасовите разходи за труд през тримесечието юли - септември са се повишили с 5,3 на сто в еврозоната и с 5,7 на сто в целия ЕС в сравнение със същото тримесечие на предходната година, показват най-новите данни на Евростат.
Най-голям спад на експорта е регистриран в Кипър (-35,0 на сто), Естония (-20,9 на сто) и Литва (-17,6 на сто). Най-голямо увеличение е регистрирано в Словения (+9,6 на сто), следвана от Румъния (+5,5 на сто).
В ЕС през ноември т.г тя е 3,1% на годишна база, а в еврозоната - до 2,4%, което е най-ниското ниво на инфлация от юли 2021 г. През ноември 2022 г. инфлация в ЕС и еврозоната беше на нива съответно от 11,1% и от 10,1 на сто.
България е член на ЕС вече 15 години и, въпреки това, не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, вкл. тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на Еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии.
Малта (+2,4 на сто) регистрира най-висок ръст на БВП спрямо предходното тримесечие, следвана от Полша (+1,5 на сто) и Кипър (+1,1 на сто). Най-голям спад през третото тримесечие се наблюдава в Ирландия (1,9 на сто), Естония (1,3 на сто) и Финландия (0,9 на сто).
Сред основните компоненти на инфлацията в еврозоната най-много поскъпват хранителните стоки, алкохолът и тютюневите изделия (6,9 на сто при 7,4 на сто през октомври), следвани от услугите (4 на сто спрямо 4,6 на сто през октомври), неенергийните промишлени стоки (2,9 на сто спрямо 3,5 на сто през октомври), докато енергията поевтинява (-11,5 на сто спрямо -11,2 на сто през октомври).