АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
МВФ очаква, че растежът в региона като цяло ще се забави до 1.3% през 2023 г. от 2.7% миналата година година и ще се ускори до 1.5% през 2024 г. Страните в Европа с развита икономика, фокусирана върху услугите, ще се възстановят по-бързо от държавите с относително по-големи производствени сектори.
В Бургундия, един френски регион, известен с трюфелите си, "черните диаманти" са сериозно заплашени от климатичните промени, които унищожават дърветата, в чиито корени растат скъпите гъби.
Така общината иска да гарантира стабилност и сигурност през 2024 и 2025 г. и да подкрепи местната икономика. Приоритетите в бъдещия двоен бюджет са в областта на образованието, здравеопазването, социалните въпроси, опазването на климата, както и в подкрепа на виенската икономика и пазара на труда.
Все още не фигурират данни за икономическия растеж в България през третото тримесечие. Сред страните членки на еврозоната най-висока през октомври е инфлацията в Словакия (7,8 на сто), Хърватия (6,7 на сто) и Словения (6,6 на сто), а най-ниска - в Белгия (-1,7 на сто), Нидерландия (-1 на сто) и Италия (1,9 на сто).
Темпът на растеж все пак е надминал очакванията, сочат оценки на статистическата служба INE. Брутният вътрешен продукт се е увеличил с 0,3 на сто след нарастването с 0,4 на сто през предходното тримесечие. Очакваше се темп от 0,2 на сто.
Преди шест месеца рейтинговата агенция понижи оценката си. Въпреки че Франция може да се похвали с "голяма, богата и диверсифицирана икономика, силни и ефективни институции и макрофинансова стабилност (...), нейните публични финанси, и по-специално високото равнище на дълга, представляват слаба точка в рейтинга й", отбелязва агенцията.
Ниските добиви във водещите страни производителки на зехтин през сезон 2022-2023 г., дължащи се на климатичните условия, увеличиха чуждестранното търсене на маслини и маслиново масло, което повиши цените.
С последните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане от октомври т.г. около 60% от свръхпечалбите на „Лукойл България“ трябва да влязат в държавната хазна до 31 декември 2023 г.
Експертите от Кофас споделят, че войната ще има негативно влияние върху израелската икономика, която вече показва признаци на забавяне. Шекелът достигна най-слабото си ниво от началото на 2016 г. и се търгуваше на ниво 3,96 за долар, което е с 3,2% по-ниско спрямо края на финансовия ден миналата сряда, 11.10.
Единадесет от мерките, обявени от президента Никос Христодулидис, ще имат незабавно въздействие. Те възлизат на 141 милиона евро. Останалите шест мерки засягат жилищната политика и ще струват на кипърската икономика 55 млн. евро.