АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Финансирането, предоставено на тези дванадесет стратегически проекта, ще подпомогне България, Чехия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Литва, Австрия, Полша и Финландия да постигнат националните си цели в областта на околната среда и климата, които увеличават приноса си за постигането на екологичен преход в ЕС.
Той се оценява на 500 млрд. долара, се е свил с цели 19,4 на сто на годишна база през тримесечието октомври – декември 2023 г., съобщи Централното статистическо бюро на страната. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, предвиждаха израелската икономика да се свие с близо два пъти по-малък темп.
„Кърджали“ е сред по-малките икономически центрове в Бълга рия, като демонстрира стабилен растеж на местната икономика, която успява да привлича значителни по размер инвестиции, фокусирани в преработващата промишленост.
Сред секторите от британската икономика, в които свободните работни места са били повече отпреди пандемията, са селското стопанство (23 000) и строителството (9000).
Промишленото производство в най-голямата икономика в Европа бележи тенденция на спад от 2017 г. насам, а спадът се ускорява с намаляването на конкурентоспособността.
Дори и да се окаже обаче, че за да постигне българската икономика своя потенциал за развитие липсват не половин милион, а дори само 200 хиляди работници, на този етап недостигът няма видимо решение.
Целта на предложението е продоволствената система да стане по-издръжлива чрез разработване на подобрени сортове растения, които са устойчиви на изменението на климата и на вредители и дават по-високи добиви или които изискват по-малко торове и пестициди.
Новата програма беше одобрена октомври 2022 г. Важните приоритети са по отношение въздух, води, отпадъци, биоразнообразие, както и риск и изменение на климата, стана известно от думите на експертите.
След турбулентната 2023 г., която се оказа много по-добра от очакваното, 2024 г. се очертава да бъде колкото решаваща, толкова и несигурна както в (гео)политически план (с повече от 60 национални избори – президентски и/или парламентарни), така и в икономически план.
„Благоевград“ е центърът с най-бавен икономически растеж в страната и е сред тези с най-ниска производителност на труда. Инвестиционната активност остава слаба, въпреки че местната икономика е силно ориентирана към външни пазари.