АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През изминалата седмица ЕЦБ публикува резултатите си от редовното си проучване за дейността на банките. То се провежда сред 158 банки в страните от еврозоната, като въпросите целят да извлекат информация за погледа на банките върху търсенето на заеми и динамиката на техните стандарти за кредитиране – както вътрешните такива, според които те решават дали да отпуснат даден заем, така и формалните изисквания към клиентите им.
С предоставения ресурс ББР ще подкрепи компании, чиято дейност е засегната от нарушените вериги на доставки, високите цени на електроенергията и последиците от войната в Украйна. Финансирането може да се предоставя както директно, така и чрез търговските банки в страната.
В доверителния фонд на ЕИБ за Украйна ще се включат 16 от 27-те държави от ЕС. По него ще бъдат предоставяни безвъзмездни средства и заеми, както и гаранции на украински банки и предприятия. Франция и Италия заемат челни позиции във фонда, като са отпуснали по 100 млн. евро.
Активите на банковата система през първото тримесечие на 2023 г. нараснаха с 5.2 млрд. лв. (3.4%) и в края на март възлязоха на 160.6 млрд. лв. Спрямо края на декември 2022 г. се увеличиха балансовите кредити и аванси, както и размерът на позицията „пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“, докато дълговите ценни книжа намаляха.
Все по-голям брой страни репатрират златни резерви като защитна мярка срещу наложените от Запада санкции срещу Русия. Това се посочва в проучване на "Инвеско" (Invesco) за централните банки и суверенните фондове, публикувано днес и цитирано от Ройтерс.
Съвкупните резерви от злато на централните банки по света намаляват с 27 тона през май, става ясно от данни на Световния съвет по златото. Спадът е доста по-малък от отчетния през април, когато банките продадоха нетните 69 тона от благородния метал.
Най-ниската брутна заплата на съдия ще стане 4400 евро, председателят на Върховния съд като най-високопоставен съдебен служител ще получава 8400 евро основно брутно месечно възнаграждение спрямо 5900 евро сега.
Последно присъединилите се към еврозоната държави Литва, Латвия и Естония в периода 2011 г. - 2015 г., показват, че преди присъединяването към еврозоната СРЗ е била в порядъка на 700 - 800 евро, докато през 2022 г. средните работни заплати са в диапазона 1400 - 1900 евро, което е увеличение между два и три пъти.
Бъдещите повишения на лихвените проценти ще "вземат предвид общото затягане на паричната политика, забавянето, с което това затягане се отразява на икономическата активност и инфлацията, както и икономическото и финансовото развитие като цяло", се посочва в съобщението на УФР след края на двудневното заседание.
Рейтинговата агенция отчита, че България продължава да се приближава към икономическите нива на Централна и Източна Европа, подобрявайки възможностите пред българските банки да реализират печеливш бизнес.