АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Сред приоритетите в бюджета са инвестициите в мерки за борба с изменението на климата и за прехода към възобновяема енергия - двете ключови политики на "Зелените", които са втората по големина партия в коалицията на канцлера Олаф Шолц.
Износът на сирена от България през 2021 е за близо 84 милиона евро и близо 20 хиляди тона. Българските пазари в евро са: Гърция с близо 25 %, Германия с 19 % , САЩ с близо 13 %, ОК с повече от 7 %, Румъния с 7 %, Канада с близо 4 % и т.н.
Стойностният обем на ипотечните заеми през април нараства с около 1.4% за месец, или 200 млн. лв. – до рекордните 14.7 млрд. лв., показва статистиката на Българската народна банка (БНБ).
Планът е оперативен, той дава ясни срокове и задачи към банките, платежните и държавните институции как точно да се въведе еврото, как ще става превалутирането, обръщането на депозити и заеми. Заложеният срок за въвеждането на еврото в България е 1 януари 2024 г.
На този етап Украйна е в състояние да произведе 21 милиона тона пшеница през 2022 г., което е с 12 милиона по-малко в сравнение с 2021 г. Големите селскостопански сили, включително Европейският съюз, САЩ, Канада и Австралия, обещаха да гарантират световната продоволствена сигурност въпреки сътресенията.
Правителството повиши прогнозната стойност на заемите през финансовата 2022-2023 г. до близо 162 милиарда лири, което е с близо 14 милиарда повече от предвиденото.
Схемата ще включва директни безвъзмездни средства, данъчни или платежни предимства, възстановими аванси, гаранции, заеми, финансиране чрез собствен капитал и хибридно финансиране за всички засегнати от наложените на Русия санкции (с изключение на компаниите във финансовия сектор).
През 2020 г. от руските мини до пазара са достигнали 31,2 милиона карата, което е близо два пъти повече от износа на Ботсвана (16,9 милиона карата) и на Канада (13,1 милиона карата) и отговаря на пазарен дял от 29 процента.
ЕК обяви тази нощ предложение някои руски банки да бъдат изключени от международната финансова система SWIFT. Предложението е съгласувано с ръководствата на САЩ, Франция, Италия, Германия, Великобритания и Канада, отбеляза в извънредно обръщение председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Правителствени заеми са отговорни за над половината от увеличението в размер от 28 трилиона долара, но и частните дългове между нефинансови институции и домакинства са ударили нови висоти. Развитите страни и Китай са взели 90 процента от новия дълг, като са се възползвали от ниските лихви.