АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 цената вече е 2 787 лева.
НО се изразяват сериозни резерви към заложените макроикономически параметри в Закона за държавния бюджет на РБ (ЗДБРБ) и в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, както и към редица предложения за изменения в други закони, съдържащи се в преходните и заключителни разпоредби на ЗДБРБ, в т.ч.:
В тях влизат построените след 2010 г., и вече обновените сгради. 90 % от необновеният жилищен фонд е с най-лоши енергийни характеристики. Това съобщи на дискусия за зеления преход инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България.
Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 цената вече е 2 787 лева.
Около 80% от тях живеят в Африка, на юг от Сахара, където дефицитът на достъп до електроенергия е останал почти непроменен от 2010 година насам, става ясно от данните.
"Международните резерви нараснаха благодарение на стабилния и ритмичен приток (на средства) от международните партньори, който надмина нетните продажби на валута от Националната банка на Украйна и плащанията по държавния дълг в чуждестранна валута", се посочва в изявление на регулатора.
Около ¾ от излишъка отива в държавния бюджет, а останалото - в резерва на банката. Заради неблагоприятните финансови условия в света от 2017 г. насам БНБ не е правила никакви вноски в хазната и дори има негативна доходност от инвестирането на активи в чужбина.
Според промените от 1 юни т.г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти се увеличава от 5 на 10 процента, а от 1 юли се увеличава процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти от 10 на 12 процента.
От 2010 г. до четвъртото тримесечие на 2022 г. наемите са се увеличили с 19 на сто в ЕС, а цените на жилищата - с 47 на сто. Цените на жилищата са скочили с повече от два пъти в Естония, Унгария, Литва, Люксембург, Латвия, Австрия и Чехия
Достигането е следствие от две поредни десетилетия на устойчив ръст на родната икономика. Първото е от 2000 до 2010 г., когато БВП на човек по паритет на покупателна способност нараства от 29% до 45% спрямо средното за ЕС. Второто е до 2020 г., когато добавяме нови 10 пр. пункта и достигаме 55%.