АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Ще реформира ли България енергетиката си така че тя да работи за обществото, а не на комисионерите.
Средната стойност на фактурата за консумирана електроенергия през януари 2010 г. е приблизително същата като тази от месец януари 2009 г.
Прогнозният сценарий на БСК до 2020г. включва някои по-съществени промени, сред които осъществяването на проекта АЕЦ „Белене” и/или изграждането на нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.
Използвайки плазмена технология, съоръжението значително ще намали обема на ниско- и средноактивните радиоактивни отпадъци от блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй”, които бяха спрени от експлоатация, и блокове 5 и 6, които са в експлоатация.
Според подписаните договорни документи за доставка на руско ядрено гориво в България до 2025 г. включително. ТВЕЛ ще осигури комплексни доставки на ядрено гориво, които включват не само производството на горивните касети, но и предшестващите етапи на производствената верига.
Участието на ВЕИ, както в преносната, така и в разпределителната мрежа се подобрява, макар и с много бавни темпове. Делът на ВЕИ в преносната мрежа, въпреки че показва положителна тенденция, но все още остава до минус 8.09 %.
Експертите на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) обсъдиха и предлагат комплекс от спешни мерки за нормализиране на цените в енергетиката, какви са те?
Енергийните проекти са 10, с най-голямо финансиране е „Схема в подкрепа на изграждането на минимум 1,7GW ВЕИ и батерии в България“. Проектът ще нтегрира в електропреносната мрежа на по-голям процент на ВЕИ, съчетано с изграждане на минимално необходимия капацитет за съхранение на електроенергия (батерии).
Производството на електроенергия в България се е повишило със 17,09 процента през 2021 г. спрямо 2020 г., сочат още данните на ЕСО. През изминалата година е отчетено производство на електроенергия в обем 47 699 227 мегаватчаса, докато през 2020 г. то е било 40 736 986 мегаватчаса.
За разлика от жилищните сгради, повишаването на енергийната ефективност на офис сградите е в напреднала фаза. Това се дължи на няколко фактора, един от които е изискването на корпоративните наематели от Западна Европа и Северна Америка за висока енергийна ефективност или дори за т.нар. „нулеви сгради“. -