АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
По тръбопровода от терминала в Александруполис ще се доставя газ също за България, Северна Македония, Сърбия и Румъния. Според експертите има възможност от този терминал да се транспортира гориво до Молдова и Унгария.
Обектът е част от железопътната магистрала "Калотина - запад" (държавна граница със Сърбия) - София - Пловдив - Димитровград - Свиленград (държавни граници с Гърция и Турция), представляваща национален обект.
Проектът на БТПП се изпълнява в консорциум от 15 организации от Словения, Австрия, България, Унгария, Сърбия, Босна и Херцеговина, Чехия, Хърватия, Германия, Унгария, Словакия.
Миналата година сръбската сливовица беше официално включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Ракията се изнася най-вече за Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Германия и САЩ, но е започнал износ и за Азербайджан, Литва и Латвия.
Подписан е Меморандум за разбирателство за сътрудничество при въвеждането в експлоатация на Световната компютърна мрежа на Големия адронен колайдер с цел формиране на Тиер-1 център.
Около 1/3 от американските инвестиции (1,8 млрд. лв.) са в сектор „Енергетика“. Шестте енергийни компании са наели 735 души и допринасят за 22,9% от приходите на американските компании изобщо.
Шефът на "Булгартрансгаз": Интерконекторът със Сърбия има своята полза и за България. Натрупаният дълг на дружеството към "Газпром" е в размер на 272 млн. лева.
5G свързаност по трансевропейския транспортен коридор Ориент/Източно-Средиземноморски ще бъде изградена с реализацията на два български проекта. Те получиха финансиране от Механизма за свързване на Европа, по който Министерството на транспорта и съобщенията е координатор за България.
„Това е станция, от която не просто се подава газ към Сърбия, тя е двупосочна и ако се наложи, България също може да получава газ“, изтъкна акад. Денков. Капацитетът за пренос е 1,8 млрд. м3 природен газ годишно. Наред с това Сърбия получава достъп до терминалите за втечнен природен газ в региона и до Южния газов коридор.
България и още 21 страни заявиха позиция, че ядрената енергия има ключова роля за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и се ангажират да работят заедно за насърчаване на глобално утрояване на капацитета на ядрената енергетика до 2050 г.