АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Почасовите разходи за труд през тримесечието юли - септември са се повишили с 5,3 на сто в еврозоната и с 5,7 на сто в целия ЕС в сравнение със същото тримесечие на предходната година, показват най-новите данни на Евростат.
Европейската комисия е установила, че тази мярка съответства на условията и е необходима, подходяща и съразмерна за отстраняване на настъпилите икономически смущения.
Петте предимства са бърз икономически растеж, квалифициран работна ръка, достъп да разширяващи се потребителски пазари, разширяване на търговските отношения със Западна Европа и стратегическо местоположение, устойчиви бизнес практики, пишат от компанията.
За същия период 6,7 милиона души (51,9 на сто от всички безработни през второто тримесечие) не са намерили заетост, а други 3,2 милиона души (24,8 на сто) са напуснали пазара на труда (станали са икономически неактивни).
Най-голям спад на експорта е регистриран в Кипър (-35,0 на сто), Естония (-20,9 на сто) и Литва (-17,6 на сто). Най-голямо увеличение е регистрирано в Словения (+9,6 на сто), следвана от Румъния (+5,5 на сто).
В ЕС през ноември т.г тя е 3,1% на годишна база, а в еврозоната - до 2,4%, което е най-ниското ниво на инфлация от юли 2021 г. През ноември 2022 г. инфлация в ЕС и еврозоната беше на нива съответно от 11,1% и от 10,1 на сто.
В ЕС тя бележи спад с близо 7 на сто (с 6,6%) през 2023 г. след устойчив растеж през периода 2019 - 2022 г., в България спадът е 28,6%, показват данните на Евростат.
Премиерът Марчел Чолаку заяви, че държавният бюджет през 2024 г. ще бъде съсредоточен върху инвестициите, чиято стойност възлиза на около 7% от БВП. Правителството си поставя за цел икономически растеж от 3,4% догодина, което ще означава 150 млрд. леи допълнително в БВП на Румъния спрямо тази година.
Икономическият растеж, макар и слаб, през първите 6 месеца на 2024 г. се очаква да бъде стимулиран от частичното възстановяване на потребителските разходи на фона на подобрената покупателна способност на домакинствата в условията на отслабване на инфлационния натиск.
Център „Шумен“ има относително добре развита местна икономика, движена най-вече от ориентираната към износ преработваща про мишленост. Инвестиционната активност обаче остава относително слаба в сравнение с други региони на страната.