АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Нетните задължения на обществения сектор в Обединеното кралство са се увеличили с 18,5 милиарда британски лири (21.6 милиарда евро) през миналия месец и са достигнали до общото ниво от малко под 2,6 трилиона британски лири (3,03 трилиона евро), по данни на британската Национална статистическа служба (ONS).
В края на май краткосрочните задължения са 8,337 млрд. евро (18,6 процента от брутния дълг, 9,2 процента от БВП). Те се увеличават с 511,7 млн. евро (6,5 процента) спрямо май 2022 г. (7,825 млрд. евро, 19 процента от дълга, 9,3 процента от БВП).
Ако бъдат разглеждани само страните от еврозоната, то при тях също се отчита понижение на съотношението държавен дълг към БВП - от 91,4 на сто в края на декември 2022 г. на 91,2 на сто в края на март 2023 г.
България ще е готова да влезе в Еврозоната, когато достигне поне 45-46% номинален БВП на човек от населението и 60-62% на вътрешното ценово равнище, в сравнение със съответните средноевропейски показатели, заяви проф.Гарабед Минасян от ИИИ на БАН.
Предвижда се намален спрямо предходния й вариант максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2023, в общ размер до 7,5 млрд. лв., включително поетият нов държавен дълг от 2,9 млрд. лв. за изплащане на стар дълг. Държавният дълг като процент от БВП остава 22%.
В същото време съотношението на държавния дълг се очаква да намалее до през 2026 г. до 140,4 на сто от БВП спрямо 144,4 на сто през 2022 г., но и да остане доста над средното за еврозоната.
Германският финансов министър Кристиан Линднер планира нов дълг в размер на 16,6 милиарда евро към федералния бюджет за 2024 г., който предвижда рекордни разходи за отбрана, съобщават източници от финансовото министерство, цитирани от Ройтерс.
Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 цената вече е 2 787 лева.
Държавният дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Това пише в проектобюджета на МФ за 2023 година.
В тях влизат построените след 2010 г., и вече обновените сгради. 90 % от необновеният жилищен фонд е с най-лоши енергийни характеристики. Това съобщи на дискусия за зеления преход инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България.