АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През изминалата седмица ЕЦБ публикува резултатите си от редовното си проучване за дейността на банките. То се провежда сред 158 банки в страните от еврозоната, като въпросите целят да извлекат информация за погледа на банките върху търсенето на заеми и динамиката на техните стандарти за кредитиране – както вътрешните такива, според които те решават дали да отпуснат даден заем, така и формалните изисквания към клиентите им.
Броят на регистрираните фирмени фалити в Англия и Уелс през юни е бил 2163, което е рязко увеличение спрямо 1698 декларирани фалита през същия месец на 2022 г.
В доверителния фонд на ЕИБ за Украйна ще се включат 16 от 27-те държави от ЕС. По него ще бъдат предоставяни безвъзмездни средства и заеми, както и гаранции на украински банки и предприятия. Франция и Италия заемат челни позиции във фонда, като са отпуснали по 100 млн. евро.
Третият най-голям производител на бойлери в Европа, българската компания TESY започва изграждането на нов завод в Шумен. Стойността на инвестицията в строителството и оборудването възлиза на 50 милиона лева и ще бъде финансирана с банкови заеми.
Над 83 процента от декларациите са подадени по интернет с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или електронен подпис. Повече от 72 процента от гражданите са използвали предварително попълнените декларации за доходите в Портала за е-услуги на агенцията.
Отчита се нарастване на търсенето на малки заеми, с които клиентите заплащат все по-високите битови сметки. Нивото на инфлация в ЕС, което е средно 2,22% от 2000 г. до 2022 г., достига най-високата си стойност за всички времена от 11,5% през октомври 2022 г.
Търсенето на жилищни заеми е намаляло с най-бързия си темп в историята – нетен процент от минус 74%, според допитването за банковото кредитиране в еврозоната през януари. Това е най-ниското ниво от началото на воденето на статистика през 2003 г. и е спад спрямо -42% през Q3.
Повишените заеми станаха възможни, след като парламентът на страната отмени конституционно заложения таван на дълга за периода 2020-2022 г., за да позволи извършването на извънредни разходи в отговор на пандемията и на ефектите от войната в Украйна.
Плановете на домакинствата да харчат пари за стоки с дълготрайна употреба са рекордно ниски, тъй като според хората периодът е изключително неблагоприятен за купуване а стоки, а тегленето на заеми също не изглежда примамливо. Проучването отчита и най-високите инфлационни оценки в историята на тази статистика.
Икономистът Милан Неделкович оцени, че основната причина за новото споразумение на Сърбия с МВФ е необходимостта да се осигурят парични средства, които могат да бъдат използвани в период на криза, тъй като позволява по-ниски разходи от директните заеми на международния финансов пазар.