АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби.
Реализирани са значителни приходи от корпоративен данък, свързани с крайния срок за внасяне на авансовите вноски за налога през 2022 година. По това перо са постъпили 1.3 млрд. лв. през ноември, т.е. без тях дефицитът щеше значително да надхвърли сегашния.
Компаниите ще плащат допълнителни 60 процента от печалбите си, ако те са над 20 процента по-големи от средното за последните 4 години. Министерството на финансите каза, че очаква по този начин хазната да събере догодина еквивалента на над 3 милиарда евро.
Законодателната подкрепа означава, че настоящата програма за обезщетения за безработица, изплащани на продължително безработните, известна като "Харц IV" (Hartz IV), на 1 януари ще бъде заменена от системата на т. нар. "пари на гражданите" (Buеrgergeld), или базов доход.
Данъкът влезе в сила на 1 април като част от "данъчната миниреформа", извършена от министъра на финансите Венсан Ван Петхем с цел намаляване на облагането на трудовите доходи. Според Ван Петхем тази мярка би донесла 30 милиона евро тази година и 40 милиона през следващата.
Законопроектът ще донесе 20 трилиона песо (4 милиарда долара) допълнителни приходи през 2023 г., които ще бъдат използвани за социални програми, и до 23 трилиона песо през 2026 г. Според плана тези, чийто месечен доход надхвърля 10 пъти минималната заплата, ще бъдат облагани с по-високи данъци.
В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (30,2 на сто), следвани от разходите за жилище (19 на сто), данъци и социални осигуровки (11,4 на сто) и транспорт и съобщения (11,1 на сто).
Законът предвижда петролните и газовите фирми да внасят като данък част от своите печалби, а за производителите на електричество се въвежда таван на печалбите. Тази мярка ще осигури от 2 до 4 милиарда евро, които ще бъдат използвани за подкрепа на домакинствата и бизнеса.
Резкият ръст на цените на енергията ще струва на Германия 110 милиарда евро реален доход между 2021 г. и 2023 г., според изчисления на института "Ифо". Такава е сумата, която няма да може да бъде разпределена между служителите под формата на заплати и увеличения на доходите.
Стъпката беше представена от МФ в писмо до парламента като временна извънредна мярка, взета заради високите цени на енергията в ЕС. Правителството очаква извънредният данък, наречен "вноска солидарност", да донесе на бюджета 3,2 милиарда евро.