АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Със същото правителствено решение ще започне подготовката и за изграждането на 8-и реактор на АЕЦ „Козлодуй“. По план дейностите по строителството на двата нови енергоблока трябва да вървят успоредно и вторият да бъде завършен до две-три години след първия.
Освен в Пловдив, във Варна по-рано тази година беше създадена дълбокотехнологична иновационна долина. Предстои и изпълнението на проекта за водородна долина в Стара Загора. България се определя за момента като "възникващ иноватор" на картата на Европа.
Корабите ще спират в Бургас, Варна или Несебър, и след това ще отиват до Констанца в Румъния. Обмислят се още маршрути до Батуми в Грузия и до турски пристанища на Черно море. Компаниите вече са направили програми за 2024 и 2025 г., в които няма да бъде включена България заради продължаващата война в Украйна.
"Според специалисти това е един отличен потенциал за производство на електроенергия“, посочи областният управител на Вараждин Анджелко Стричак. Той допълни, че предстои разработване на план за експлоатация на извора, както и изграждане на геотермална електроцентрала.
Летище Варна ще обслужва полети до 13 дестинации през зимния сезон. Това обяви Радостина Златева, експерт „Развитие на въздушния трафик“ във „Фрапорт България“, концесионер на летищата във Варна и Бургас. Четири пъти в седмицата полети между Варна и Виена ще правят „Австрийските авиолинии“.
На първо място от години са туристите от Румъния. След това се нарежда Полша. Ръстът на полските туристи е 34% спрямо 2022 г., те заемат 8% дял от всички гости и остават за най-дълъг престой - средно 6.87 дни.
Четири пъти в седмицата полети между Варна и Виена ще правят „Австрийските авиолинии“. Авиокомпанията работи целогодишно на летището и предоставя своите връзки с останалите градове по света, до които оперира.
Планът за възстановяване и устойчивост на България се финансира с 5,69 млрд. евро безвъзмездни средства. Плащанията се извършват според резултатите и зависят от изпълнението на инвестициите и реформите от страна на България, посочени в нейния план, допълва ЕК.
Другите основни туристически пазари в региона са румънският (с 22% повече туристи спрямо 2022 г.) и българският - с ръст от 6,71%.
През 2023 г. най-много средства получават именно големите общини – Столична (23,11 млн. лв.), Кърджали (6,43 млн. лв.), Габрово (6,27 млн. лв.), Стара Загора (5,84 млн. лв.) и Варна (5,73 млн. лв.). В другия край са слабонаселени общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хил. лв.), Кричим, Копривщица и Антон (по 260 хил. лв.). Общо 106 общини получават под 1 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи за 2023 г.