АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Сред основните аргументи за отрицателното становище на асоциацията по бюджета за 2024 г. са, че вместо да търси възможности за фискална консолидация МФ продължава политиката на увеличение на бюджетните разходи, нови бюджетни дефицити, финансирани с нов държавен дълг и дестабилизация на публичните финанси.
Глобалният дълг ще достигне 310 трилиона долара до края на 2023 г., според ИМФ. Това представлява повишение с 25 на сто в рамките на 5 години.
ЕК обаче очаква икономическата активност в Европейския съюз постепенно да се възстановява през идните месеци, но ревизира надолу растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС спрямо предвижданията, отразени в нейната междинна лятна прогноза.
Според ЕК през 2023 г. ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще отслабне до 2 на сто, докато при предишната прогноза на Комисията, публикувана през май, заложеният икономически растеж бе дори по-нисък - 1,5 на сто. Догодина БВП ще се разшири с темп от 1,8 на сто, под заложения в пролетната прогноза от 2,4 на сто. През 2022 г. БВП на България нарасна с 3,9 на сто.
БВП да е 205,8 млрд. лева, ръст от 3,2%. Средногодишната инфлация е заложена да е 4,8%, като се очаква инфлацията в края на 2024 г. да падне до 3%. Дефицит 3% на касова основа и 2,9% на начислена основа. Държавният дълг - 23,8%, общо приходи от 77,6 млрд. лева и общо разходи от 83,8 млрд. лева.
Набран е седемгодишния дълг на премия от общо около 150 базисни пункта. Това е 1.5% над стандартното и е по-евтино отколкото последната емисия, която България направ с премия над 2,25% по-висока и също доста по-евтино от Унгария и Румъния, които са ни директни конкуренти, където премиите стигат до 3,3%.
Брутният вътрешен продукт (БВП) се е свил с 0,6 на сто спрямо второто тримесечие, когато бе отчетено понижение с 0,8 на сто спрямо първото, според експертите. Две последователни тримесечия на отрицателен растеж на БВП означават, че икономиката е навлязла в техническа рецесия, допълва германската новинарска агенция.
В края на август 2023 г. краткосрочните задължения са близо 7,339 млрд. евро (17 на сто от брутния дълг - 7,7 на сто от БВП) и се понижават с 678,7 млн. евро (8,5 на сто) спрямо август 2022 г. Дългосрочните задължения възлизат на 35,7 млрд. евро (83 на сто от брутния дълг, 37,4 на сто от БВП), като се повишават с близо 2,1 млрд. евро (6,2 на сто) спрямо края на август 2022 г.
Темпът на растеж все пак е надминал очакванията, сочат оценки на статистическата служба INE. Брутният вътрешен продукт се е увеличил с 0,3 на сто след нарастването с 0,4 на сто през предходното тримесечие. Очакваше се темп от 0,2 на сто.
В края на второто тримесечие на 2023 г. съотношението на брутния държавен дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС е намалял от 83,4 на сто през първото тримесечие до 83,1 на сто, отчита Евростат. В еврозоната спадът съответно е до 90,3 на сто спрямо 90,7 на сто.