АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
От анализа става ясно, че ако България въведе таван, земеделските производители, които няма да попаднат в неговият обхват са близо 60 хиляди. За 2019 г. те са взели над 66% от общата сума на директните плащания. Тези, които биха попаднали в корекцията са 705 стопани.
През юли 2021 г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е закупило 1200 дка при средна цена 1280 лв./дка, която е рекордно висока за агрофонда. През седмия месец е имало и продажби на собствени ниви, като собственика си са сменили 3645 дка земеделски земи при средна цена 1669 лв./декар.
Съотношението им е знак за икономическата насока на развитие – общините с по-голям дял на урбанизираните територии по-често са средище на услугите, други са доминирани от земеделски земи, което е предпоставка за селскостопанска активност, и т.н.
Това са 304 000 фирми, плащащи корпоративен данък. Едноличните търговци, включително плащащи патентен данък и земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, които вече са подали декларации за доходите, надвишават 71 100.
То ще се извърши с два самолета, оборудвани с високотехнологични цифрови камери, осигуряващи необходимото качество на получената цифрова ортофотокарта.
Стопанствата в България са увеличили използваната земеделска площ (ИЗП) с 9 % през последните 10 години. Това показват предварителните данни от преброяването на земеделските стопанства през 2020 г.
Единичната ставка е в размер на 7 лв. за закупено и заклано 1 агне/яре. За да получи подпомагането кланицата следва да е закупила от земеделските стопани агнета или ярета на цена не по-ниска от 5.50 лв./кг. живо тегло без ДДС.
От тях 3 млн. лв. се разпределят в помощ на оранжерийното производство. Решението има за цел да подпомогне българските производители на плодове и зеленчуци, които изпитват остра нужда от кредитен ресурс за оборотни средства, жизненоважен за земеделските стопанства.
Проучване на PwC с участието на над 5000 изпълнителни директори от цял свят показва рекордни нива на оптимизъм. 76% от изпълнителните директори вярват, че глобалният икономически растеж ще се подобри през 2021 г.
Хърватският премиер каза, че правителството ще преследва две цели - първо, използване на фонда за възстановяване, бюджета на ЕС и частни инвестиции за връщане към икономически растеж, и второ, връщане към рамката от 2017-2019 г., когато правителството е постигнало излишък.