АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През 2022 г. емисиите на серни и азотни оксиди, неметанови летливи въглеводороди, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, двуазотен окис и амоняк намаляват спрямо 2021 година. Най-голямо е намалението при емисиите на серни оксиди - 11%, в сравнение с 2021 година.
Поскъпването ще бъде минимално – в рамките на 2 или 3 на сто, а причината е в по-високата цена на гроздето през 2023 година, през която бяха отчетени по-ниски добиви заради неблагоприятните метеорологични условия в страната ни.
Очакванията на учените са спад на кредитирането за фирми и домакинства на фона на нарастващите рискове на икономическата среда и начисляването на премия за риск върху вземанията от нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти по кредитите.
Средното количество въглероден диоксид да бъде ограничено с 45 на сто до 2030 г., с 65 на сто до 2035 г. и с 90 на сто до 2040 г. в сравнение с нивата, отчетени през 2019 г. Това предвиждат законодателните промени, свързани със замърсяването на околната среда в страните от ЕС от страна на големите превозни средства.
Новата програма беше одобрена октомври 2022 г. Важните приоритети са по отношение въздух, води, отпадъци, биоразнообразие, както и риск и изменение на климата, стана известно от думите на експертите.
За да бъде биоиндикатор даден организъм, той трябва да отговаря на редица условия – да натрупва токсини от околната среда, да е многочислен, да се среща в няколко области на света, да изпълнява една и съща роля в екосистемите. Изследванията показват, че обикновена медоносна пчела (Apis mellifera) е отличен биоиндикатор.
В сектор „Градска среда“ общият размер на осигуреното финансиране е 103,93 млн. лв., което представлява 31.8% от общия размер на ангажирания ресурс за Фондовете за градско развитие за региони София и Южна България.
Учените смятат, че потенциалът на региона трябва да бъде взет под внимание, но проектите за експлоатация подхранват колкото икономически надежди, толкова и опасения за околната среда, информира Франс прес.
Българите проявяват загриженост към опазването на околната среда в контекста на храненето, като тази тема е важна за 68,3% от анкетираните. Значителен дял – 64,4% – декларират, че най-често купуват хранителни продукти от хипермаркетите, а 26,6% – от малките квартални магазини.
Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов на конференцията "Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход", която се провежда в София. По думите му, ако страната ни продължи с подхода на 100 процента публичен ресурс на обновяването на сгради, "българският сграден фонд вечно ще остане в Народна република България".