АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Хърватия приключи успешно преминаването към еврото. 14-дневният период на двойно обращение (когато могат да се използват както куната, така и еврото) приключи на 14 януари. Плащанията вече не могат да се извършват в куни.
В последния доклад на консултантската компания Grant Thornton се посочва, че около 54% от шефовете на средните и големите компании биха искали Полша да замени злотата с европейската валута. Сред тях 54% са за приемането на еврото, 33% искат злотата да остане, а 13% нямат еднозначно мнение по темата.
През 2022 г. в Косово са внесени стоки на стойност 5,6 милиарда евро, а са изнесени за 869 милиона евро. Най-много стоки миналата година са внесени от Турция, а вносът от Сърбия е за 370 милиона евро.
Инвестиционна програма на БНБ за 2023 година е за над 97,4 млн. лева, от които близо 52,7 млн. лева за са за въвеждане на еврото. Инвестиционна програма на Централната банка за тази година е планира с бюджет 29,4 млн. лева, от които ще се изхарчат 22,6 млн. лева.
Голям дял (51 %) от плащанията в брой в магазините вече са направени в евро още на 5 януари. По-голямата част от трансакциите (93 %) са довели до това, че потребителите получават ресто само в евро. 35 % от анкетираните хърватски граждани заявяват, че вече носят само евробанкноти, а 36 % заявяват, че носят само евромонети.
Банките, финансовата агенция и хърватските пощи ще обменят куни срещу евро без такси през цялата 2023 г., като гражданите ще могат да обменят до 100 куни в банкноти или монети при една трансакция.
Или 8.9% над регистрираните през ноември 2021 година. През ноември 2022 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 157.6 хил., Гърция - 85.1 хил., Сърбия - 43.8 хил., Румъния - 40.9 хил., Германия - 25.7 хил., Република Северна Македония - 23.3 хил. и др.
За проектиране на нови емисии монети през 2023 г. са предвидени 140 хил. лв., които са с 57,3 на сто повече от утвърдените средства за 2022 г., като 41 хил. лв. от тях са планирани средства във връзка с подготовката за въвеждането на еврото (за изработване на проекти за дизайн за националната страна на евромонетите).
Одобрението сред гражданите за членството на България в еврозота е близо 33 на сто, а сред бизнеса - над 64 на сто. В обществото са налице притеснения от присъединяване на страната към еврозоната, нагласите сред бизнеса са много по-позитивни, показва проучване.
Поскъпване на живота с по-малко от 1 процент и увеличение на доходите прогнозират експерти като следствия от въвеждането на еврото у нас. От Икономическия и социален съвет настояват за мащабна информационна кампания, която възможно най-скоро да отговори на въпросите и страховете на българите от преминаването към единната европейска валута.