АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
65 процента от домакинствата у нас живеят с общ доход под необходимите средства за издръжка. През 2019 г. този процент е бил около 68 на сто, каза Димитров.
Норвежките открития привлякоха и интереса на ЕС: фосфатите, ванадият и титанът са в списъка на т.нар. "критични суровини", който ЕК води от 2011 година насам. Той включва 30 редки вещества и минерали, определени като важни за европейската икономическа и екологична политика, които обаче предимно трябва да се внасят.
По данни на одринската Търговско-икономическа палата около 4500 клиенти от България посещавали пазара в петъчните дни преди затварянето. При всяко идване българите купували стоки по за около 150 евро на човек, което прави 675 хиляди евро /около 6,5 милиона турски лири/ дневна печалба .
Използват се само 20% от съвместните възможности за бизнес между България и Сърбия. Това е казал по време на виртуална бизнес среща посланикът на Сърбия у нас Желко Йович, съобщи Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
„Очакваме, че през 2022 г. БВП ще достигне същата стойност, като през изминалата година не само в региона на ЦИЕ, но и в много други държави в Западна Европа. “, сподели управителят на Кофас България, Пламен Димитров.
Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора“ в Кюстендил е представена в поредния клип в рамките на инициативата за популяризиране на малко известни местности и туристически обекти.
Анализът показва, че за периода 2017 г. - 2019 г. се наблюдава тенденция на увеличаване на приходите и разходите по държавния бюджет и вноската на страната в бюджета на ЕС. Бюджетното салдо и през трите години е отрицателно.
Общото равнище на нередностите е 2,7 на сто за 2019 г. спрямо 2,6 на сто година по-рано. През миналата година "високорисковите" разходи представляват повече от половината от проверените разходи (53%).
Като централа за подкупи в големи размери е използвана Майнл Банк Антигуа, която до 2011 година е дъщерна банка на Майнл Банк Виена, след което неин мажоритарен собственик става Одебрехт.
За текущата година Берлин предвиди заеми от общо €218,5 млрд., за да се бори с последиците от здравната криза. Тази цифра надвишава значително позволеното от "дълговата спирачка", залегнала в германската конституция от 2011 година.