АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-дългият пътен тунел в България, строен до момента, е съфинансиран от Кохезионния фонд на Европейския съюз чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 и средства от националния бюджет.
Според "Интелиджънс Груп" една от причините европейските трудови мигранти и мигранти с образование все по-рядко да избират Нидерландия е негативното отношение към трудовите мигранти.
Реалният БВП се е увеличил в 231 от 242 региона на ЕС през 2022 г., докато в 11 региона е отбелязан спад, съобщава Евростат. Регионът с най-голям ръст в обема на БВП е Алгарве в Португалия (+17,0 процента). На второ място е автономният регион на архипелага Мадейра (+14,2 процента).
Общият бюджет на проекта е близо 6 млн. лева, а продължителността му е 36 месеца. В него участват 20 партньорски организации от Гърция, България, Румъния, Италия, Хърватия, Албания, Франция, Турция и Украйна.
През 2022 и 2023 г. земеделски производители от 22 страни в ЕС са получили държавна помощ в размер на 9,3 млрд. евро, от които 452 млн. евро за България, което е 8,2 процента от стойността на селскостопанската ѝ продукция. Това я поставя на второ място в Европа по ефективно усвояване на средствата.
Австрия е най-големият производител и износител с изнесени 1,2 млн. комплекта ски или сноубордове. В страната са били внесени 700 000 бройки. На второ и трето място са Франция и Италия със съответно с 400 000 и 300 000 бройки ски и сноубордове. Най-големите вносители са Германия и Франция с по 300 000 бройки.
Новата програма беше одобрена октомври 2022 г. Важните приоритети са по отношение въздух, води, отпадъци, биоразнообразие, както и риск и изменение на климата, стана известно от думите на експертите.
Най-високата средна брутна месечна заплата на наетите лица в България[2] за 2022 г. е в община Челопеч (3 398 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 949 лв.), а на трето място е изненадата тази година – община Кнежа (2 813 лв.).
На първо място е осигуряването на бюджет по т. нар. украинска помощ за 2024 г., който да позволи запазване на ставките от 2023 г. за подпомагане на земеделските производители от уязвимите сектори като овощарството и зеленчукопроизводството, оранжерийното производство, лозарството, картофопроизводството, тютюнопроизводството, животновъдството и пчеларството.
Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на България за 2023 г. (дефицит в размер на 3 процента от прогнозния БВП), отбелязват от Министерството на финансите.