АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Политиците и Хърватската централна банка определят като успешна първата година на страната в еврозоната.
Това е интервенцията с най-голям бюджет и очаквано плащане от земеделските стопани. ДФЗ успя в заложения срок в индикативния график да осъществи плащане въпреки късното приключване на приема на заявления за настоящата кампания, изцяло новата нормативна уредба и множеството изменения в нея, свързани с прилагането на новия програмен период.
Миналата година сръбската сливовица беше официално включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Ракията се изнася най-вече за Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Германия и САЩ, но е започнал износ и за Азербайджан, Литва и Латвия.
Най-високи средни възнаграждения за октомври са получили работещите във въздушния транспорт (1856 евро), а най-ниски - в производството на облекло (756 евро).
Проектните предложения бяха подадени чрез ИСУН през 2022-2023 г. по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.020 Енергийна ефективност „Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност“. Определеният бюджет за приема беше в размер на 64 334 792 лв.
С това решение Хърватия получава 88 милиона евро, Чехия - 1,848 милиарда евро, Естония - 66 милиона евро, Латвия - пет милиона евро, Литва - 11 милиона евро, Полша - 221 милиона евро, Румъния - 2,169 милиарда евро и Словакия - 60 милиона евро.
По схемите за директни плащания и преходна национална помощ през календарната 2022 г. са оторизирани близо 1,7 млрд. лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет.
Заложените приходи, помощи и дарения са 43 406 519 700. От тях данъчните приходи 38 116 002 000 лв., от тях от корпоративен данък - близо 6 млрд. лв. Предвидените приходи от данък добавена стойност са 18 626 102 000 лева. Предвидените разходи са в размер на 23 659 736 900, като текущите разходи са за 20 092 397 200 лв., в това число за персонал - 9 773 008 900 лева.
Премиерът Марчел Чолаку заяви, че държавният бюджет през 2024 г. ще бъде съсредоточен върху инвестициите, чиято стойност възлиза на около 7% от БВП. Правителството си поставя за цел икономически растеж от 3,4% догодина, което ще означава 150 млрд. леи допълнително в БВП на Румъния спрямо тази година.
Най-ниски нива на фактическо индивидуално потребление на глава от населението са регистрирани в България (31 на сто под средното за ЕС), Унгария (29 на сто под), Хърватия и Латвия (и двете с 24 на сто под) и Словакия (23 на сто под).