АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Според данните на Хърватската национална банка приходите от чуждестранни туристи през четвъртото тримесечие на 2023 г. възлизат на 1,63 млрд. евро, със 160 млн. евро или 10,9% повече спрямо същия период на рекордната 2022 г.
За 40% от анкетираните в Хърватия това означава създаване на най-добрите житейски спомени, за 44% придобиване на нов поглед към света, а за 41% обогатяване на живота чрез споделяне с другите.
Здравната каса стартира от нулата дейността си през 2000 г. с бюджет в размер на 256 млн. лева разходи, а 25 години по-късно тя управлява над 8 милиарда лева ресурс.
По-значителен ръст на разходите за труд в ЕС са регистрирали Румъния (+16,8 на сто), Хърватия (16 на сто), Унгария (+15,8 на сто), Полша (+13,1 на сто) и Словения (11,8 на сто).
В рамките на ЕС най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%).
В сравнение с декември 2023 г. средната нетна месечна заплата през януари 2024 г. е нараснала с 4 процента в номинално изражение и с 4,4 процента в реално изражение.
Министърът на вътрешните работи Давор Божинович представи новия Закон за чужденците и последните данни за разрешенията за работа и пребиваване на чуждестранни работници в Хърватия. Той каза, че през последните два месеца са издадени 43 299 разрешения за работа и пребиваване на чужденци, което е с 46% повече от същия период на миналата година.
Възможностите за подобряване на бизнес сътрудничеството, търговията и икономическите отношения между Италия и отделните балкански държави, включително Албания, Босна и Херцеговина, България, Кипър, Хърватия, Гърция и Република Северна Македония бяха обсъдени на двудневен форум "Italian Balkan Trade Summit",
С решение на НС държавният БЕХ увеличи капитала на АЕЦ „Козлодуй“ с 1,5 млрд.лв., а отделно в закона за държавния бюджет е предвидено издаване на държавни гаранции по бъдещи заеми от АЕЦ „Козлодуй“ за финансиране на проекта до 3 млрд.лв. (1,5 млрд. евро).
В тази ситуация фискалната политика трябва да постигне баланс между това да допринесе за намаляване на инфлацията и да не допусне забавяне на възстановяването. Това предполага по-скоро неутрална фискална позиция, отколкото експанзионистичния бюджет за 2024 г., посочват от МВФ.