АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
По окончателни данни на НСИ през 2022 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -4 859 млн. лв., или -2.9% от БВП. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -4 678 млн. лв., или -2.8% от БВП.
Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2023 г. са в размер на 42, 4751 млрд. лв. или 61,1 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3,1702 млрд. лв. (8,1 процента) спрямо отчетените към август 2022 г.
Основните причини за очакваното влошаване на бюджетната позиция през август са свързани с по-високите разходи през месеца, включително плащания, дължими за вече изминали периоди (през август НОИ изплати увеличения размер на паричните обезщетения за отглеждане на дете (780 лв.) за юли, както и доплащането до новия размер за периода януари-юни), по-високи здравноосигурителни плащания, разходи за издръжка и други.
Нетните приходи в държавния бюджет възлязоха на 37,148 милиарда евро, като показаха неизпълнение от 538 милиона евро или 1,4 процента спрямо целта за същия период, която е включена във встъпителния доклад за бюджета за 2023 г.
Дори след въвеждането на валутния борд в България имахме период на много висока инфлация – започнал още през 2007 г. и кулминирал през лятото-есента на 2008 г. Какво се случи тогава?
Данъчните приходи в Гърция през първите седем месеца на 2023 г. надхвърлиха бюджетните цели с 2,3 милиарда евро или със 7,5%, предаде гръцката агенция АНА-МПА, позовавайки се на данни, публикувани от гръцкото министерство на икономиката и финансите.
Дебатите по параметрите на бюджета, и в още по-голяма степен – липсата изобщо на предложения в някои насоки, подсказват, че много от важните решения предстоят, като не личи да има консенсус за разумното разрешаване на важни казуси с голям бюджетен ефект.
Той е в размер на $20,76 млрд. през финансовата си 2022 г., която приключи на 31 март. Това е първото положително бюджетно салдо от девет години. Приходите от продажба на петрол са с ръст от 64,7% през 2022 г. спрямо 2021 г.
Мерките за облекчаване на ефекта от високите цени на енергията са оказали силно влияние върху държавните баланси през втората половина на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г., като повечето страни членки са продължили да отчитат бюджетен дефицит.
Трудното постигане на консенсус по важни за страната въпроси създава рискове за изпълнението на вече поети ангажименти, в т.ч. и по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което може да доведе до по-висок бюджетен дефицит и до отлагане приемането на евротото и след 2025 г.