АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Заради страха от влошаване на финансовото състояние българите свиват потреблението. Анкетираните посочват, че ограничават покупките на стоки за дома и дрехи. Общо 56% заявяват, че пазаруват по-малко хранителни стоки, защото са много скъпи, а 43% се страхуват, че кризата ще доведе до загуба на работните им места.
През 2022 г. най-много са парите, изпратени от българските емигранти в Германия - 138 млн. евро. Втори в класацията по изпратени на роднините в България е САЩ - 126,6 млн. евро, следващи са българите от Испания – 70,9 млн. евро, от Великобритания - 66 млн. евро, и от Гърция – 43,1 млн. евро.
Инфлацията подкопава покупателната способност на парите, което стимулира инвестициите в материални активи като злато. Инвестиционно злато, кюлчета и монети си остава една от най-предпочитаните инвестиции сред българите.
Българите са основните купувачи на селски къщи, но не липсват случаи на покупки на такива имоти и от чужденци – поляци, датчани, нидерландци, германци, съсредоточени основно в селата около Стара Загора и Велико Търново. В селата около София и Пловдив купувачите са основно българи.
Отговорите на 82.64% от анкетираните показват, че заплатата им не е справедлива спрямо опита и уменията им. Дори и в най-високо платения сектор у нас, този на ИТ специалисти, се наблюдават 65.3%, които смятат заплащането си за несправедливо и ниско. Най-недоволни от заплащането си са заетите в сектор бизнес и публична администрация, където близо 90% са отбелязали, че заплащането, което получават не е справедливо.
Масово българите имат скромни спестявания, като над 80 процента от тях са до 5000 лева и едва около 20 на сто са големите депозити.
Това означава, че едва през 2024 г. България може да се върне към тези равнища за летния сезон за цялата страна, допълни експертът. Ръстът на посещенията на българите по морските ни курорти се очаква да е около 27 процента.
На местата, на които харчат най-много при пътуване в чужбина, българите предпочитат да използват карти и свързани устройства - бензиностанции (69%), аптеки и дрогерии (56%), хранителни магазини (63%), ресторанти (52%), развлечения, като музеи, галерии и увеселителни паркове (47%).
В същото време средният размер на задълженията нараства, главно поради поевтиняването на парите. Към края на юни 2022 г. той е около 1000 лева при 995 в началото на годината. През 2020 г. средният размер е 792 лв., а през 2019 година – 767 лв.
Пивото продължава да е най-често консумираната у нас напитка след водата. 62% от българите пият бира поне веднъж седмично, а 47 на сто, или с 11% повече от миналата година, са убедени, че тя е подходящо за тях питие.