АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
На Софийска стокова борса след сделките от преди седмица за хлебна пшеница на 370 лв./тон и за царевица на 380 лв./тон, сега котировките останаха стабилни.
България е страната с най-много служители, които получават увеличение на заплатите само ако заемат определени позиции (14%). Повечето работещи у нас (36%) посочват, че ще се справят много трудно с инфлацията, тъй като месечните им плащания и разходи вече обхващат голяма част от заплатата им.
По-голямата част от пенсиите на Острова се формират от вноските на работещите, като крайната им стойност зависи от това колко пари е внесъл осигуряващият се и с каква доходност са били инвестирани средствата. Алтернативата е традиционно социална система, при която пенсията зависи от крайната заплата и годините на работа.
На Софийската стокова борса през отминалата седмица хлебната пшеница се търгуваше по 370 лева за тон, а царевицата - по 380 лева за тон, съобщава борсата. На тези цени се продадоха 340 тона пшеница и 570 тона царевица.
Центърът ще бъде новият дом на повечето от най-значимите държавни финансови институции и органи, включително Централната банка на Република Турция, Истанбулската фондова борса, Агенцията за банково регулиране и надзор (BDDK) и Съвета за капиталови пазари на Турция (SPK).
При откриването на борсата вицепремиерът и министър на инфраструктурата и енергетиката Белинда Балуку заяви, че Албания днес е в най-добрата си позиция в региона по отношение на енергийната стратегия.
Икономически неактивни граждани - които нито работят, нито търсят активно работа, станаха част от националната информационна кампания на Агенцията по заетостта.
Местните търговци имат няколко обяснение за рекордно високите цени - това са цените на хранително-вкусовата борса в центъра на Алба Юлия. Значително по-евтино излизат вносните домати от Испания и Унгария. Те се продават на цени между 17 и 20 леи (6,8 лв. и 8 лв.) за килограм.
В момента пазарът на труда е на кандидата, т.е. обявените свободни позиции са много повече от тези, които търсят работа, обясни експерт.
На този фон, над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения. Около 15% от работната сила е застрашена от отпадане от работа, поради липса на основно (елементарно) ниво на дигитална компетентност.