АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Въпреки ограничения, свързани с енергийната криза, 27 търговски улици във Виена ще светнат празнично украсени. За да се намалят разходите за електричество, коледните светлини ще греят общо 364 часа, а не 660 часа, както беше миналата година.
Страната продължава да бъде приоритет за развитие, въпреки че динамиката е по-слаба, а фирмите съобщават, че сега са по-малко фокусирани върху ЕС и Китай и се интересуват повече от САЩ и Европа (извън ЕС).
Въпреки че задълженията на фирмите са умерени, бизнесът е силно притеснен и се подготвя за нова криза. Експертите споделят, че 38 на сто от всички анкетирани очакват по-лоши условия за бизнеса си през 2023 г., докато само 14 на сто от тях са по-оптимистично настроени за следващата година. Този песимизъм се наблюдава в почти всички сектори.
"От 35 до 40 чаени плантации ще бъдат продадени заради финансовата криза, породена от липсата на купувачи в Европа и Япония и увеличаването на себестойността на производството на този продукт", заяви Аншуман Канориa, шеф на Индийската асоциация на износителите на чай (ITEA).
Динамиката на чуждите инвестиции в отделните сектори до голяма степен следва измененията в добавената стойност. През 2020 г. се наблюдава значителен ръст на международните капитали в строителството до 645 милиона евро при 557 милиона евро година по-рано, следван от спад дори под предкризисните нива през 2021 г.
В момента системата на спешната помощ функционира в относителна стабилност при постоянен ръст на разходите и слабо намаляване и на натовареността, и на персонала, зает в нея. Липсват ясно изразени индикатори, които да говорят за криза, като това ясно си личи покрай обслужването на пандемията от Ковид-19 през последните 2 години.
След началото на войната, цената на петрола сорт Уралс, който преработва Лукойл Нефтохим намаля с 40% в сравнение със сорта Брент (вижте графиката). Въпреки това горивата в България се покачиха драматично, което показва, че пазарните механизми не работят.
Според данните Kingdom Holding Company е инвестирал 1,37 млрд. риала (364 млн. долара) в "Газпром", 196 млн. риала (52 млн. долара) в "Роснефт" и 410 млн. риала (109 млн. долара) в "Лукойл".
По думите на Делян Добрев, „правителството, което се прави на евроатлантическо, излиза, че работи за „Газпром“ и за „Лукойл“. „Газпром“ и „Лукойл“ не са печелили никога толкова, колкото печелят сега, допълни той.
Досега няма механизъм за покриване на разликата от цената на свободния пазар от 700-800 лв./МВтч до тавана на компенсации 250 лв./МВтч. Тази разлика се покриваше месеци наред от търговците, което ги постави в сериозна ликвидна криза.