АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-голям спад на месечна база има в Унгария (-5,6 на сто), Словения (-2,5 на сто) и Литва (-2,3 на сто). В страните, за които има данни, най-голям ръст на индикатора се отчита в Полша (4,6 на сто), Латвия (3,3 на сто) и Румъния с 0,7 на сто.
България (30 на сто), Хърватия (35 на сто), Полша (38 на сто), Гърция (39 на сто) и Румъния (40 на сто) са страните в ЕС с най-нисък дял на хората, използващи свързана с интернет телевизия.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари-юни 2023 г. са от Нидерландия (508.9 млн. евро), Австрия (231.5 млн. евро) и Белгия (203 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Италия (73.7 млн. евро) и Румъния (44.4 млн. евро).
Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 49.8% от общия брой чужди граждани и достига 914.0 хил., като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния - 24.6%, Германия - 19.7% и Полша - 10.6%.
Румъния е изнесла в Украйна през първите шест месеца продукти на стойност 1,03 милиарда евро, като сумата е със 124 процента по-голяма от същия период на 2022 г. На практика износът се е удвоил, отбелязва изданието.
Румънският евродепутат Еуджен Томак, председател на Партия Народно движение, предложи създаването на мини-Шенген, който предвижда Румъния, България и Гърция да премахнат границите помежду си.
Румънският министър на енергетиката Себастиан Бурдужа каза, че през есента ще приемем закон за експлоатацията на вятърната енергия в Черно море, след което следва доста дълъг процес на очертаване заедно с Националната служба за минерални ресурси на параметрите на експлоатация, както и на получаване на разрешителни с оглед на околната среда и сигурността в много сложен регион, с всички присъщи последици.
Националният план за възстановяване и устойчивост и по-конкретно усвояването на наличните инвестиции е основен приоритет на моя мандат и на това министерство, заяви енергийният министър Себастиан Бурдужа. По думите МЕ разполага с 1,6 млрд. евро по НПВУ и 15-16 млрд.евро от Фонда за модернизация.
Тя ще бъде в рамките на 7,5% в края на тази година и на 4,4 процента за края на 2024 г., според представени данни от управителя на централната банка Мугур Исъреску, предаде Аджерпрес.
Най-много изчезнали от икономическата среда в Румъния фирми са от сектора на търговията на едро и дребно, научната и техническата дейности, строителството, транспорта и складирането, информацията и съобщения, хотелиерството и ресторантьорството.