АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
САЩ, Австралия, Великобритания и Норвегия повишиха лихвените проценти миналата седмица, давайки пореден знак, че централните банки остават в режим на затягане на паричната политика, за да овладеят горещата инфлация достигнала десетилетни рекорди в различните краища на света.
Гаранционната програма на банката въвежда още улеснения за погасяването на вече отпуснатите заеми в подкрепа на засегнатите от пандемията от COVID-19.
Така за първи път от януари 2016 г. този процент се вдига. Повишението отбелязва и най-високата стойност на лихвения процент от декември 2009 г., когато той бе 0,55 на сто. Ходът на БНБ идва, след като в последните месеци редица водещи централни банки по света увеличиха своите основни лихви.
На Европейската централна банка (ЕЦБ) може да й се наложи да повиши водещата си лихва с още 75 базисни пункта на заседанието си през октомври и след това отново през декември до равнище, което вече няма да стимулира икономиката. Това заявиха управители на европейски банки, цитирани от Ройтерс.
През тази седмица заседания провеждат Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР), Bank of England, Швейцарската централна банка, както и тези на Швеция и Норвегия. Ще се състоят срещи на управителните съвети и на други важни централни банки, сред които на Япония и на Южна Африка.
Имаме някои котви, които устойчиво осигуряват стабилност през годините и реално показват високи оценки и добро място в класацията на индекса. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), стабилните пари (валутен борд), ниски мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки)
Според S&P българската столица има достатъчно финансови буфери, за да поеме ограниченията, свързани с военния конфликт в Украйна. Агенцията очаква централната власт да помогне на общините, като компенсира нарастващите цени на газа.
Рейтингът на банката е равен на държавния и практически е най-високият възможен кредитен рейтинг за ББР.
С указ се забранява на инвеститорите, подкрепили санкциите срещу Русия, да продават дяловете си в рамките на споразумения за подялба на продукция (PSA), в банки, стратегически предприятия, компании, произвеждащи енергийно оборудване, както и други проекти като производство но петрол, газ, въглища или никел.
Новите правила вероятно ще се отнасят за 20 големи корпорации, на които ще бъде забранено да прехвърлят разходи на потребителите. Регулаторни органи ще следят дали компаниите спазват правилата.