АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През изминалата седмица ЕЦБ публикува резултатите си от редовното си проучване за дейността на банките. То се провежда сред 158 банки в страните от еврозоната, като въпросите целят да извлекат информация за погледа на банките върху търсенето на заеми и динамиката на техните стандарти за кредитиране – както вътрешните такива, според които те решават дали да отпуснат даден заем, така и формалните изисквания към клиентите им.
С предоставения ресурс ББР ще подкрепи компании, чиято дейност е засегната от нарушените вериги на доставки, високите цени на електроенергията и последиците от войната в Украйна. Финансирането може да се предоставя както директно, така и чрез търговските банки в страната.
В доверителния фонд на ЕИБ за Украйна ще се включат 16 от 27-те държави от ЕС. По него ще бъдат предоставяни безвъзмездни средства и заеми, както и гаранции на украински банки и предприятия. Франция и Италия заемат челни позиции във фонда, като са отпуснали по 100 млн. евро.
Активите на банковата система през първото тримесечие на 2023 г. нараснаха с 5.2 млрд. лв. (3.4%) и в края на март възлязоха на 160.6 млрд. лв. Спрямо края на декември 2022 г. се увеличиха балансовите кредити и аванси, както и размерът на позицията „пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“, докато дълговите ценни книжа намаляха.
Все по-голям брой страни репатрират златни резерви като защитна мярка срещу наложените от Запада санкции срещу Русия. Това се посочва в проучване на "Инвеско" (Invesco) за централните банки и суверенните фондове, публикувано днес и цитирано от Ройтерс.
Съвкупните резерви от злато на централните банки по света намаляват с 27 тона през май, става ясно от данни на Световния съвет по златото. Спадът е доста по-малък от отчетния през април, когато банките продадоха нетните 69 тона от благородния метал.
Депозитите на домакинствата в края на миналия месец са близо 74,16 млрд. лв. (42 на сто от БВП) . Те се увеличават за една година с 10 на сто.
Лихвата по едногодишните кредити за първокласни кредитополучатели е намалена с 10 базови пункта от 3,65 процента до 3,55 процента, а лихвата по петгодишните кредити за първокласни кредитополучатели - също с 10 базисни пункта, от 4,3 процента до 4,2 процента.
Бъдещите повишения на лихвените проценти ще "вземат предвид общото затягане на паричната политика, забавянето, с което това затягане се отразява на икономическата активност и инфлацията, както и икономическото и финансовото развитие като цяло", се посочва в съобщението на УФР след края на двудневното заседание.
Рейтинговата агенция отчита, че България продължава да се приближава към икономическите нива на Централна и Източна Европа, подобрявайки възможностите пред българските банки да реализират печеливш бизнес.