АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През 2021 година на трудов договор са работели 30% повече пенсионери, отколкото през 2017. А близо 1 милион пенсионери са изкарвали допълнителни пари с почасова работа, която остава под нивото на задължителното социално осигуряване.
Зеленият преход цели да се намали зависимостта ни от енергийните източници, които са отговорни за въглеродните емисии. Ядрената енергетика не влиза в тази категория и би следвало да бъде приета като зелена и основополагаща базова мощност, за да е възможен въобще зеленият преход.
Минималното месечно заплащане в ЕС варира силно - от 332 евро (650 лева) в България до 2202 евро в Люксембург и предвид постепенното задълбочаване на интеграцията и динамиката на цените тази огромна разлика провокира социално недоволство и политическо напрежение.
Бъдещето на офиса ще включва работодатели, които ще дават все по-голям приоритет на здравето и психическото благополучие на служителите, а традиционният офис ще има основна роля за социално взаимодействие, сътрудничество и иновации.
Правителствени заеми са отговорни за над половината от увеличението в размер от 28 трилиона долара, но и частните дългове между нефинансови институции и домакинства са ударили нови висоти. Развитите страни и Китай са взели 90 процента от новия дълг, като са се възползвали от ниските лихви.
Промените в размерите на всяка една от тях е в резултат на обнародваните изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), приети с актуализацията на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
Колонията на Фугер е сред най-големите туристически атракции на Аугсбург. Но тя е и много повече от това: живописният квартал в сърцето на баварския град е най-старото социално селище в света. Нарича се "Фугерай" и е създадено още преди 500 години за нуждаещи се жители на града.
Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юли 2021 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Потърсено е мнението на гражданите относно институциите и органите, които са отговорни за прехода към нисковъглеродните технологии и тяхната по-мащабна употреба.
През 2020 година делът на българите в риск от бедност или социално изключване е бил 32,1 на сто, а държавата си поставя за цел до 2022 г. този дял да намалее до 31 на сто, а до 2030 г. до 25 процента.