EUR 1.9558
USD 1.6760
CHF 1.6813
GBP 2.1866
CNY 2.4692
you tube
mobile version

$30.2 млрд. е българският износ

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

$30.2 млрд. е българският износ

mail13:30 | 04.07.2018прегледи 1649 коментарикоментари 0


Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“, БСК

Българският износ отбеляза нов рекорд през 2017 г. – 30,2 млрд. щ. д. , и вече България е на 61 място (62 за 2016 г.) сред всички износители в света. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Енергоносителите (горива и електроенергия) изпаднаха от челната тройка и заемат четвърта позиция, следвани от зърното.

За периода 2013-2017 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 1%, докато световният внос намалява с 3%. Тези тенденции са различни по групи стоки.

Средногодишен ръст за периода 2013-2017 на български износ на водещите стокови групи спрямо световния внос

Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 5% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 1%. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2%, докато световният внос остава на същото ниво.

Групата стоки „мед и продукти от мед“ отстъпва позиции няколко поредни години (поради спад на цените и два месеца ремонт в най-големия ни износител през 2016 г.), но отбеляза 64% ръст 2017 г. спрямо 2016 г. и това позволи да се намали част от натрупания пасив. Износът на горива следва световната тенденция към спад, докато спадът при зърното е свързан и със загуба на външни пазари.

Изделията от желязо и стомана се представят много добре, както и части и възли за превозни средства и пластмасови изделия, печелещи пазарни позиции. Положителен тренд има при фармацията и конфекцията. Тези 10 стокови групи допринасят за 55% от износа.

По експертни оценки, износът на специална продукция (около 1150 млн. щ. д.) би трябвало да е на пето място сред водещите стокови групи в износа ни – значително подобрение спрямо осмо място за 2016 г. Ако този износ се добави към посочените 30,2 млрд. щ. д., България плътно ще се доближи до Гърция в световната ранглиста. Първото тримесечие на 2018 г. бележи отстъпление с износ на специална продукция около 150 млн. щ. д.

Преглед на износа по стоки

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2017 г. е катодната мед – 1 219 млн. щ. д., а ръстът в износа е 33% спрямо 2016 г. Следва анодната мед с ръст 136% спрямо 2016 г. Средно тежки горива, пшеница и леки горива допълват водещите пет позиции. Добре се представят износът на електроенергия, маслодаен слънчоглед, кабелни снопове за автомобили, възли за машини и стоманени тръби за газ. Общо десетте водещи стоки допринасят за ¼ от износа. С над 1% от износа са още биодизел и руди и концентрати от благородни метали. Сред тези стоки, увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и глобалния внос) имат електроенергията – ръст от 4% спрямо спад на световния внос с 5%, кабелни снопове за автомобили с ръст от 11% при световен ръст 3%, и биодизел – ръст на износа 187% (но при намаляващи цени) при световен ръст 2%.

С най-голям ръст в стойност през последните 5 години са облекла и обувки от азбестоцимент, целулозен цимент – 16 пъти (износът е деклариран за Полша, но Полша почти не отчита внос от България), масла от рапица – 5 пъти, извънбордови двигатели за придвижване на кораби – 4 пъти, медни кабели без изолация – 3,5 пъти. С 63% намалява износът на цинкови листа и ленти, въздухоплавателни превозни средства – с 61%, пшеница за посев – с 57%.

В количествено отношение с най-голям ръст през последните 5 години са медни кабели без изолация – 8 пъти (основно за Македония), масла от рапица – 7,8 пъти, листа и ленти от медно-никелови сплави – 3,7 пъти, измерителни инструменти – 3,6 пъти, велосипеди със спомагателен двигател – 3,3 пъти. С най-голям количествен спад са цинкови листа и ленти – с 65%, и полупроводникови фоточувствителни елементи – с 64%.

Ръстът в стойност на износа за периода 2017 г. спрямо 2016 г. на оптични носители на данни без запис е 140 пъти (основно за Гърция), транспортни кораби – 80 пъти, тръби за газ – 50 пъти. Спад в периода има при диагностични комплекти – с 69%, смеси от карбамид и амониев нитрат – с 68%, оптични мерници за оръжия – с 64%.

С най-голям положителен търговски баланс през 2017 г. е анодната мед – над милиард щ. д., следвана от катодната мед, пшеница, леки горива, стоманени тръби за газ, кабелни снопове за автомобили, маслодаен слънчоглед, руди и концентрати от благородни метали. С най-голям отрицателен баланс са суров нефт, медни руди и концентрати, природен газ, меден скрап, мобилни телефони.

Нашите най-успешни експортни стоки срещат различна динамика на световните пазари. Световният внос показва голям ръст на велосипеди със спомагателен двигател –36% (при 330% ръст на износа ни), и нахут – 22%. От важните за България експортни продукти спад на световния внос има при нефтените масла, съдържащи биодизел - с 21%, тръби за газ – спад от 15%, средно тежки горива - 15%, амониев нитрат - 14%, медни пръти - 14%, леки горива - 13%.

С какво сме най-успешни?

България държи 26,7% от световния пазар на облекла и обувки от азбестоцимент или целулозен цимент и 26% от пазара на патешки черен дроб. Временно консервираните череши имат 18% дял, патешкото месо – 16%, маслодайният слънчоглед – 12%, рапицата – 12%, анодната мед – 11%, тръбите за газ – 10%, спирачните маркучи – 10%.

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост.

Мястото на България в световния износ на съответната стока

 

Диверсификация на пазарите

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти.

Сред водещите по стойност стоки налице е прекомерна концентрация при анодната мед (за Белгия и Германия), кабелните снопове за автомобили (55% за Турция) и стоманените тръби за газ (98% за Русия). От над 4800 стоки в експортната ни листа , 570 се изнасят само за една държава (напр., руди и концентрати от благородни метали – основно за Германия), а едва 900 имат добра диверсификация.

Липсата на диверсификация се отразява на усреднената дистанция до експортните ни пазари за някои продукти . Така най-далеч пътуват:

- Електромагнитите ( износ за 19 млн. щ. д.) – до Аржентина, 12 000 км;

- Кораби (45 млн. щ. д.) – до Бахамите, 9 000 км;

- Сурови нефтени масла (174 млн. щ. д.) – основно до Сингапур, 8 600 км;

-Медни концентрати (200 млн. щ. д.) – Намибия, 7 100 км;

- Електронни интегрални схеми (189 млн. щ. д.) – Хонконг, Германия, САЩ, Филипини, Тайван, Япония, Тайланд, Китай, Малайзия – средно 6 500 км.

Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 44,1% от износа. Следват Белгия, Франция, Испания, Русия и Холандия с общо 16,4%. Изнасяме общо за 199 държави и територии.

Най-голям ръст през последните 5 години бележим на пазари, където стойността на износа не е голяма. Сред по-значителните пазари голям ръст имаме в:

Констатации:

Износът на стоки с по-висока добавена стойност трайно се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2017 г. се оценява на 28-30%.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

•          Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, интегрални схеми, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни машини;

•          Хладилници, фризери, санитарен фаянс;

•          Някои фармацевтични и медицински изделия;

•          Оптични изделия, сензори;

•          Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;

•          Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.

По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Нова карта на инвестициите в Европа

07:10 | 07-10-18 | 528